Опустошенията по Черноморието: Природа или алчност?

В Ахтопол, Царево и Лозенец местното население с радостни възгласи отдавна затрупа и застрои всички дерета, поточета и рекички

 черноморието
Опустошенията по Черноморието: Природа или алчност? 3

.

Защо опустошенията по Черноморието засегнаха тежко някои населени места, а други – недотам, макар проливните дъждове да бяха почти еднакви? Природата ли е виновна или човешката алчност, пита Евгений Дайнов.

От няколко дни съм в Синеморец и така, ща-не ща, се оказах в епицентъра на потопа. Е, не съвсем, защото Синеморец, Резово и някои други места не бяха съвсем под вода. Под вода бяха Ахтопол, Царево, Лозенец. И в шестте курорта валя еднакво количество. Защо три се оказаха потопени, а три – с набъбнали реки и залети мостове?

Един възможен отговор за това което се случва на Черноморието

Отговорът е почти очевиден. В Ахтопол, Царево и Лозенец местното население с радостни възгласи отдавна затрупа и застрои всички дерета, поточета и рекички. В Синеморец, Резово и Варвара подобен ентусиазъм на местното население не му бе позволено, тъй като то е разтворено в големи количества придошли отвън жители, голяма част от които пазят се опитват да пазят природата и законите от резачките и бетоновозите на местните.

Представете си, че сте едно наводнение, слизащо по склона на Странджа и искащо да стигне до морето. Стигате до покрайнините на Синеморец, Варвара, Резово. Разделяте се на десетки ръкави и, минавайки по коритата на дерета и реки, стигате до морето без да минавате през домовете на населението и хотелите на курортистите.

Апокалиптични кадри

Сега си представете, че сте наводнение, което е стигнало до покрайнините на Ахтопол, Царево или Лозенец. Искате да се разлеете по деретата, та да стигнете до морето. Дерета обаче вече няма. Тъпчете на едно място, суетите се – с всяка секунда ставате все по-голямо наводнение. Накрая ви писва и с огромна ярост руквате към поселищата на онези, които са ви лишили от деретата. И все пак стигате до морето, разрушавайки всичко по пътя си. Това е смисълът на апокалиптичните кадри, в които виждаме как истински потоп унищожава къмпинг „Нестинарка“.

Вече ме побиват тръпки само като си помисля, какво предстои, а именно – възстановяване. Ще бъдат отсечени хиляди дървета, разорани километри дюни и ликвидирани стотици декари местообитания за „справяне със стихията“. Може би този път натискът за засипване на оцелелите дерета в България ще се окаже непреодолим и следващия път под вода ще се окажат и онези места, които сега останаха недотам силно засегнати. При всички положения местните хора и техните избрани представители вече пресмятат милионите, от които ще откраднат 80 процента, с които да застроят поредните засипани дерета.

Какво правят институциите

Една от причините да съществуват институции е, че те отстояват дългосрочния общ интерес срещу краткосрочните местни и секторни интереси. Единствено институциите оттук насетне могат да направят така, щото местното население на община Царево да не си доунищожи природната от алчност. Засега, обаче, доколкото мога да се ориентирам от медиите, институциите правят точно онова, което от тях очакват местните: повтарят колко страшна е природната стихия и обещават пари.

Дори изрично – по радиото позволиха на местните да оставят за 24 часа без ток курортистите в Синеморец и Резово, вместо да изключат един незаконен трансформатор на плаж Бутамята. Самият премиер им разреши и те, разбира се, не пипнаха трансформатора, но изключиха тока на всички останали.

Добре дошли в подготовката на следващия Царевски потоп, който ще бъде по-зле от вчерашния.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

източник

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *