Опит за смяна на руския режим е дърпане на дявола за опашката
Една от предполагаемите най-строги червени линии между Москва и Вашингтон в контекста на войната в Украйна е, че Вашингтон и неговите съюзници няма да се стремят към смяна на режима в Русия. Ако Западът направи това, ще се окажем близо до ядрена война.
Един скорошен епизод илюстрира това предположение. След опита за пуч от Пригожин и неговите наемници от „Вагнер“, шефът на ЦРУ Уилям Бърнс се обади на своя колега Сергей Наришкин, за да му каже, че Съединените щати нямат нищо общо с този предполагаем опит за смяна на режима.
Звучи почти налудничаво. Колкото и богато въображение да имаме, трудно можем да си представим, че Пригожин, който е бандит по-лош дори от Путин, е действал по заповед на ЦРУ. Но ядреният „протокол“, установен между Русия и САЩ, очевидно изисква такова уточнение: „не сме ние“. При отсъствието на опроворжение Русия може да предположи, че САЩ са нарушили червената линия.
Русия не се страхува, че САЩ или НАТО ще изпратят войници на фронтовете в Украйна. Това би било твърде голяма провокация. Но това, от което Кремъл се страхува най-много, е, че ЦРУ или британците от MИ6, ще организират тайна операция, водеща до смяна на режима чрез свалянето на Путин. Това може да приключи войната – но вероятно може да бъде и край на света, защото Путин може да натисне червения бутон, за да се увери, че в тази игра няма победители.
Руската военна доктрина позволява използването на стратегически ядрени оръжия, ако самото съществуване на Русия е застрашено. Ако го преведем, това означава, че ако Путин почувства, че самото му съществуване е заложено на карта, той ще натисне бутона.
Трябва да се отбележи, че ЦРУ и МИ6 вървят по тънка линия. ЦРУ вербува открито опозиционно настроени руснаци, а MИ6 буквално вчера обяви, че прави същото. Нямаме информация, и аз лично не вярвам, че френското разузнаване или разузнавателната общност на ЕС, ако изобщо я има, следват същата схема.
В Кремъл е много трудно да се проникне. Ако зад дебелите му стени избухне метеж, то много по-вероятно е превратаджиите да имат собствена мотивация, а не да следват заповеди от ЦРУ.
Ако и когато се развие такъв сценарий, рисковете за планетата биха били реални. За кремълската пропаганда е лесно и удобно да обвинява Запада и да създаде изкуствена връзка между руски агент, работещ за ЦРУ, който вече е под наблюдение, с превратаджиите.
Руската пропаганда последователно е обвинявала САЩ в дирижирана смяна на режима в Украйна. Западът вижда протестите на Евромайдана от 2013 г. като демократична революция, но Русия ги смята за държавен преврат, до голяма степен организиран от посолството на САЩ в Киев. Ето защо Кремъл смята своята „спецоперация“ в Украйна за легитимна.
Опит или пък предполагаем опит за смяна на режима в Русия би направил тоталната война легитимна.
Все пак е добре, че САЩ и Русия говорят помежду си, както показва разговорът между Бърнс и Наришкин. Но се чудя дали френските – и други западни служби – правят усилието да предупредят колегите си за рисковете от дърпането на дявола за опашката.
Рано или късно режимът в Русия ще се смени. Но това трябва да е дело на руснаците. А ние, европейците, трябва да имаме грижата, когато това се случи, рискът от ядрен холокост да бъде възможно най-нисък.
Относно автора
