Огъня в камината

стари градски песни
стара градска песен

Огъня в камината бавно догаря,
пусто е в моята душа.
Сълзите текат по моя изстрадал лик,
уви, тъй много страдам аз сега.

Кажи, кажи обичаш ли ме ти
ил, всичко е било
само сладък и вълшебен сън.

На моята душа
увяхнаха цветята,
сърцето ми остана
о, без мечти.

Аз бродя сам
и скръбен по земята
със спомена за твоите очи.

С безкрайна нежност
те целунах по устата.
О, свята, велика безсмъртна
о, колко боли много ме боли,
но, аз не мога да те мразя,
В мен спомена гори.

(от архива стари градски песни)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *