Новият български еврокомисар Илияна Иванова премина безпроблемно разпита на евродепутатите

еврокомисар

Българският еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илияна Иванова премина безпроблемно през почти тричасовото изслушване в Европейския парламент, за да спечели накрая аплодисментите на евродепутатите във вторник, 5 септември .

Илияна Иванова е бивш евродепутат (2009-2012) и член на Европейската сметна палата (2013-2023) преди да бъде предложена от българското правителство и одобрена от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за еврокомисар от България в конкуренцията на Даниел Лорер.

България остана без представител в ЕК, след като Мария Габриел напусна работата си като комисар, за да се върне в националната политика.

Иванова, която тази седмица ще навърши 48 години, е по-известна в Брюксел, отколкото в България, тъй като е преминала по-голямата част от кариерата си в европейски институции. Също като Мария Габриел тя принадлежи към свързаната с ЕНП партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов.

В биографията ѝ пише, че говори английски, френски, немски и руски език. И наистина, в писменото си встъпително слово тя премина от български на английски, след това говори на немски и френски. На всички допълнителни въпроси тя отговаряше на английски, освен когато отговаряше на сънародниците и съпартийците Ева Майдел и Асим Адемов.

Преди изслушването си тя е подписала декларация за финансови интереси, която е останала празна. В нея не е посочена дори политическа принадлежност.

В 38-те страници с отговори на писмени въпроси от евродепутати Иванова доказа, че познава политиките на ЕС, както и владеенето на жаргона на ЕС и политическата коректност, необходими за преминаване на парламентарното изслушване, организирано от комисията за промишлеността, изследванията и енергетиката (ITRЕ), както и комисията по култура и образование (CULT).

Евродепутатката Сабине Верхейен (ЕНП, Германия), председател на комисията ITRE, която съпредседателства изслушването заедно с Кристиан Бушой (ЕНП, Румъния), даде висока оценка за качеството на дискусията и нарече отговорите на Иванова „компетентни“.

Във встъпителното си изказване Иванова подчерта връзките си с ЕС, както от времето, когато беше евродепутат, така и като член на Европейската сметна палата. Тя обеща да подобри качеството на разходите на ЕС, да осигури по-добър баланс между половете и да се фокусира върху ангажираността на младите хора в сферите, за които ще отговаря.

Тя нарече портфолиото си „очарователно“ и обеща честност при даването на обещания и прозрачност, докато ги изпълнява.

Интересът към изслушването на Иванова беше очакван, защото портфолиото ѝ обхваща програми като „Хоризонт Европа“ – седемгодишната инициатива на ЕС за научни изследвания, програмата „Еразъм+“, изграждането на Европейското изследователско пространство, превръщането на Европейското образователно пространство в реалност до 2025 г., актуализирането на цифровите Образователен план за действие, прилагащ Новата европейска програма за култура, насърчаване на творческите индустрии в рамките на програмата „Творческа Европа“.

Общият финансов пакет, с който Иванова ще разполага за реализацията на тези цели, се оценява на 120 милиарда евро, като интересът към разпределението на тези средства е огромен.

Някои от въпросите на евродепутатите свидетелстваха за разочарование сред някои страни с по-лоши резултати, но имаше и опасения, че финансирането може да бъде отклонено към други приоритети, които изпълнителната власт на ЕС може да идентифицира вбъдеще.

Избягване на капани

Илияна Иванова избяга от капана на разочаровани евродепутати като унгарката Андреа Боскор (Фидес), която се оплака спирането на безвъзмездните средства от ЕС за унгарските университети.

Миналия декември Комисията спря финансирането от ЕС за програмите „Еразъм“ и „Хоризонт“ за някои унгарски университети, след като страната не успя да преразгледа практиката си да номинира близки до правителството политици в управителни съвети на 21 колежа, управлявани от така наречените „фондации на общественото доверие“.

Евродепутатът Изаскун Билбао Барандика (Renew, Испания) на свой ред поиска малцинствени езици като баски и каталунски да бъдат включени в програмите на ЕС, които влизат компетенциите на Иванова. Тя отговори, че в ЕС има 60 малцинствени езика и че ЕС полага усилия за опазването на това културно наследство, но не можеше да направи повече.

Когато Иванова завърши финалните си думи, евродепутатите я аплодираха бурно.

Изслушването на Иванова се възприема по-скоро като тест за капацитета на евродепутатите да изслушат противоречиви кандидати за еврокомисари като нидерландеца Вопке Хьокстра, който е номиниран да замени Франс Тимерманс – досегашния цар на ЕС по климатичните промени.

Друга еврокомисар от тежка категория, който ще бъде сменен скоро, е Маргрете Вестагер от Дания, която е кандидат на страната си за президент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Another Commission heavyweight due to be replaced soon is Denmark’s Margrethe Vestager, who is her country’s candidate for president of the European Investment Bank (EIB).

Ivanova will become commissioner effectively from 12 September, when the European Parliament plenary is expected to endorse her appointment.
България е единствената страна от ЕС, която никога не е имала мъж за еврокомисар. Предишните български еврокомисари бяха Меглена Кунева, Кристалина Георгиева и Мария Габриел.
Кристалина Георгиева стана еврокомисар след Румяна желева, която беше външен министър на България, но се провали на парламентарното изслушване.
За разлика от предишни номинация, българската преса не изкопа някакви скандали или скелети от гардероба на Илияна Иванова. България е засегната от тежка демографска криза и изтичане на мозъци, което са проблеми, които Иванова трябва да решава на европейско равнище.

Прочети повече