Нови правила за размера на пенсиите: Важна информация и промени

Мултифондове и Промени в Швейцарското Правило

Според представителите на сектора и експертите, е възможно „швейцарското правило“ за индексиране на пенсиите да претърпи промени, като се предложи по-гъвкав подход. По същество, предложението е да се коригира разпределението между инфлацията и ръста на средния осигурителен доход, с цел по-добро отразяване на икономическите условия.

От друга страна, новите правила за определяне на размера на пенсиите и осигуровките също се обсъждат, като се търси подходящ модел, който да осигури справедливо и актуално определение на размера на пенсиите.

Въвеждането на мултифондове за управление на втората пенсия също е предмет на разговори. Тази идея предлага възможност за осигурените лица да избират нивото на риск при управлението на своите пари. Предполага се, че този модел би дал възможност за по-голяма индивидуална адаптация, като по-младите осигурени лица могат да избират по-рискови инвестиции, докато по-възрастните могат да насочват своите средства към по-стабилни опции.

На практика, тези предложения и идеи могат доведат до съществени промени в пенсионната система на България, които биха трябвало да отговорят на предизвикателствата пред сегашната система. Експертите и представителите на властта работят върху необходимите законодателни промени, за да се осъществят предложените реформи.

Тези инициативи предоставят възможност за подобрение на пенсионната система, като се стремят към по-гъвкави и индивидуализирани решения, които да отразяват реалните икономически условия и нуждите на осигурените лица в България.

Бъдещето на Бюджета за Държавното Обществено Осигуряване в България: Иновации и Промени на размера на пенсиите

Въвеждането на осигуровки върху доходите от наеми и продажба на имущество може да бъде ключовата промяна в стратегията за справяне с дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване в България. Това предложение беше представено на форум, посветен на бъдещето на пенсионната система в страната, където зам.-председателят на БСК, Мария Минчева, представи резултатите от работата на Групата на високо равнище „Бъдещето на системите за социална защита и социалната държава“ към Европейския стълб за социалните права.

Групата, съставена от 11 експерти, представи доклад, включващ 21 стратегически препоръки към страните от Европейския съюз. Въвеждането на осигуровки върху различни видове доходи, включително от наеми и продажба на имущество, беше посочено като една от възможните мерки за справяне с растящия дефицит в областта на социалната защита.

Примерът на Франция беше представен, където хората внасят осигуровки за всички свои доходи, включително тези, произтичащи от различни сделки с недвижими имоти. Този модел би могъл да бъде въведен и в България, като предостави допълнителни приходи за обществената каса.

Въвеждането на нови източници на приходи е реакция на нарастващите разходи за социална защита, както предвижда докладът на групата. Според участниците в дискусията, дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване нараства твърде много, и е необходимо да се предприемат мерки, за да се промени тази тенденция.

Любомира Язаджиева, директор на Дирекция „Пенсии“ в Националния осигурителен институт, предложи три възможни решения за намаляване на дефицита. Първият вариант е увеличаване на броя на хората на пазара на труда с по-високи доходи. Вторият вариант предвижда повишаване на размера на осигурителната вноска за държавното обществено осигуряване. Третият вариант е по-бавно нарастване на пенсиите.

Дискусията на форума подчерта необходимостта от иновации в системата на социалната защита и приходите за държавното обществено осигуряване в страната. Този многопосочен подход предоставя възможност за създаване на по-устойчива и адаптирана към бъдещите предизвикателства пенсионна система в България.

Пожизнени Пенсии в Частни Универсални Пенсионни Фондове в България: Предизвикателства и Реалности

Според данни от Комисията за финансов надзор, близо девет от всеки десет души, които вече са излезли в пенсия и получават пенсии от частен универсален пенсионен фонд, се изправят пред финансови трудности, тъй като събраните средства не са достатъчни за осигуряване на достойна пожизнена пенсия. Този проблем става ясен от данни към края на юни, които подчертават, че само 1695 души получават пожизнени пенсии, докато 14 401 души взимат средства на разсрочено плащане поради липса на достатъчно средства за пожизнена пенсия.

Средният размер на изплащаните вече втори пенсии без допълнителни условия е 81,66 лв. Този факт подчертава предизвикателствата, пред които са изправени пенсионерите в частните универсални пенсионни фондове, където голяма част от тях се борят с необходимостта да управляват ограничени финансови ресурси.

Пожизнените пенсии с период на гарантирано плащане са дори по-ниски – средно 71 лв. Те обаче предоставят гаранция за плащане в определен период, който може да варира между 2 и 10 години. В сравнение, пожизнените пенсии с разсрочено изплащане предоставят по-висок размер, като средният изплачан размер към края на юни е 254,33 лв. Този вид пенсии обаче стават по-ниски с течение на времето, след като завърши периодът на разсрочено плащане.

Хората, които избират да вземат парите си на разсрочено плащане, взимат средно около 400 лв. на месец, припомняйки същевременно риска от обезценяване на средствата поради високата инфлация. Данните отразяват предпочитанията на пенсионерите за бързо получаване на средствата си, предпочитайки този подход пред дългосрочното разсрочено плащане.

Обаче, въпреки предизвикателствата, тези данни подчертават необходимостта от изграждане на устойчиви и ефективни модели за частните универсални пенсионни фондове, които да осигурят стабилни и адекватни пенсии за бъдещите поколения пенсионери в България.

Мнения на специалисти

Десислава Стоянова, зам.-министърът на труда и социалната политика: Изоставаме спрямо другите страни от ЕС

Пенсиите имат съществено значение за жизнения стандарт на една голяма група хора и тези плащания от ДОО за някои от тях са основен източник на доход за преживяване. В програмата на правителството тази тема е една от ключовите за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Надявам се с общи усилия, с подобни форуми да анализираме състоянието на пенсионното осигуряване и да набележим мерки за решение на съществуващите проблеми. Независимо от осъвременяването на пенсиите ежегодно по швейцарското правило, те отново изостават в сравнение с тези в страните-членки от ЕС. Това увеличава риска от бедност сред пенсионерите.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет: Покупка на жилище, вместо вноски за пенсия

Последните три години е налице политически риск за пенсионния фонд и това се отразява и върху стабилността на пенсионната система. Тенденциите и в България, и в Европа, предполагат два подхода. Единият е затягане на системата и акцентиране върху първия стълб, като плавно отидем към промяна на системата от осигурителна към финансирана от данъци. Другият вариант е повишаване на доходите и увеличаване на приходите при задържане на разходите. Необходимо е вкарване на допълнителна гъвкавост в системата. Тристълбовата система беше направена, за да не носи цялата отговорност първият стълб. Добре е да се погледнат различните системи и практики в света. Например, в Австралия всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в пенсионен стълб, може да направите инвестиция в жилище, от което да се издържа като получава наеми или да продаде.

Само участието на младежите на пазара на труда е ресурс за увеличаване на заетостта. Продължителността на живота в България е по-малка отколкото в другите страни от ЕС и ресурсът на хората над 65 години, които могат да работят, е малък.

Няма как да се прави политика на база на формули за минимална заплата и максимален осигурителен доход. Формулата минималната заплата да е 50% от средната е проциклична, защото с увеличението минималната се вдига и средната заплата, която пък участва във формулата за определяне на минималната.

източник