Нинова победи Борисов на свой терен

Разни новини

Иво Инджев

Нинова победи Борисов на своя партиен терен. Заложи го на дузпата и му вкара неспасяем гол. 

Все някой от трибуната, която никога не й е ръкопляскала, трябва да каже, че царят (на интригите и на залагането на кукувичи яйца в чужди гнезда) е гол. Вече е бос откъм възможностите си да стане задкулисен бос и на червените, мнозина от които го харесват иначе по партийно – генетични причини. Той успя и тях да отврати.

Нямам причини да се оправдавам авансово, но все пак нека отбележа изпреварващо, че личното ми мнение  няма значение – все по-малко е значимо напоследък, но това мое наблюдение също няма някакво значение. 

През годините съм бил канен от партии с антикомунистически профил ако не непременно за членство, то за (евро)депутат, за лектор, консултации, фон в масовки на подбрани “знакови” лица и за постове, зависещи от партийни квоти, както и на какви ли не кръгли маси (не и на софри, държа да отбележа). 

Все по-твърдият ми отказ да се замесвам в партийни “мероприятия” през последните няколко години породи омекване на офертите. Вече не ме канят. И за медии, списвани от мой дългогодишни съмишленици, някои от които дори ми бяха приятели от десетилетия, съм мъртва душа, което всъщност е най-неприятната за мен компонента от тази кратка реплика. Тя не бива да се възприема като оплакване. Защото е само констатация като част от моята аргументация.

Казах си го. А сега да вървим напред с незначителното ми мнение, което не застрашава никакво дясно единство и може да подразни само някои здрави сили в нездравото, уви, дясно тяло, разпокъсано от Борисов и от голия предишен негов царствен слуга на проруското статукво у нас Симеон.

Ще приложа в анализа си метода на самия Борисов, любим и на онези, които толкова дълго му помагат да цепи дясното “с двеста” уж от десни позиции без формално да са гербаджии. Формално, формално, но изиграха основна роля простакът да оцелее и да тържествува над бащино им огнище във формалина на мавзолейната среда, която му изградиха с отровното трио, допринесло решително  за тройно трайно тримандатно овластяване на простащината в България:

1. Пази ни от комунистите

2. Няма алтернатива

3. Той е по-малкото зло

За първите две няма какво да коментирам. Видя се от самия избор на консолидираните благодарение на него комунисти колко ни е опазил. А и алтернативата му вече е налице. Нарича се Нинова и той има всичкото право да се похвали, че тя дължи победата си в БСП на него, както се похвали и след победата на Румен Радев на президентските избори (за което апологетите му така и не му се разсърдиха).

Хайде сега обаче да му приложим аршина на по-малкото зло в оценката на победата на Нинова, която се е запътила да го детронира на избори, редовни или предсрочни.  

Добрев – син ли трябваше да оглави БСП и да се бетонира като поредната мутра с бизнес интереси и криминални прояви в биографията си, но с претенция за потомствена партийна правоверност? Или може би откровеният болшевик Жаблянов, на чиято физиономия пише “Народен съд и разстрел за всички гадове”? А може би красивият Красимир (Янков), щеше да е по-добре , вместо Дорбев, да яхне партията като един Янко и да се бори с т.н. харизма на повелителя на лелките в България?

Не, победи също толкова отблъскващата за десните избиратели Нинова, която обаче няма партийна биография и с това доказа, че в случая не става дума толкова за носталгична вълна в БСП, колкото за победа на желанието водещата позиция на партията наистина да бъде насочена срещу несменяемия Борисов.

Тази консолидация на червените може да е лоша новина за здравите сили в дясното пространство, но недоволните от нея трябва да благодарят за това на своя Бойко, когото те осъзнато или без много мисъл в главата толкова години признаваха за “единствена алтернатива” и незаменима пречка пред комунистическия реванш. 

Засегнатите на чест крепители на Борисов в ГЕРБ и в периферията на тази прахосмукачка на десни прашинки в нозете на Бойко от Банкя ще възнегодуват тук, че се радвам на победата на Нинова, че ми е лъснала най-после истинската червена същност и разбира се – зависимостта от миналото.  

Не ми пука. Нали ме няма, не могат да ме уцелят и засегнат. 

Да повторя, че мнението ми има значение само за онези, които си правят труда четат този текст. Някакви си десетина хиляди на ден – къде да се меря, дори и да исках, с онези бройкаджии, (самозвани) лидери на дясното (дълго и дълбоко) мислене с техните сайтове и медийни трибуни, от които отдавна съм изключен.

Моя скромност не за първи път пльосвам в локвата на  ситуацията на п(редп)оложението, че губя от печалбата на най-яркия си противник. Такъв беше случаят през октомври 2006 година, когато президентът Първанов си мислеше, че ме е смачкал, като ме е прогонил от БТВ заради зададен от мен журналистически въпрос във връзка с неговата корумпираност. Тогава нито една медия, с изключения на в. “Капитал” (който обаче не удържа на натиска на Първанов и не публикува разследването си), не направи опит да провери основанието да задам онзи въпрос на съвсем конкретен адрес, посочен от мен от телевизионния екран. 

Ако българските медии бяха отиграли повдигнатата от мен топка в навечерието на балотажа на президентските избори между Първанов и Сидеров, то атакистът като нищо щеше да се окаже президент на България в предверието на чакалнята за ЕС, от която можеха да ни изритат не много учтиво, но напълно основателно по тази причина.

Да, през 2006 година загубих личната си битка за доказване на истината и сега, с риск да бъда навикан отново, твърдя, че този епизод беше началото на голямото пропадане на медийната свобода  в България. Защото медиите жертваха скромната ми личност чрез отказа си да докажат с лекота, че съм бил прав да питам за корумпираността на Първанов. Но те предпочетоха целесъобразността.

В крайна сметка България спечели от този техен прагматичен избор и се сдобихме с повторение на един по-мек Путинско-Първановски президентски мандат, през който все пак бяхме приети в ЕС и не бяхме изгонени от НАТО, както можеше да стане, ако Сидеров беше се намърдал в креслото на главнокомандващия. 

Та нали Първанов преобърна БСП на конгрес (подобен на сегашния форум на БСП) в подкрепа на българската интеграция в НАТО! Вярно, направи го не от принципно прозрение за ползата от това, а заради заплахата на германските социалдемократи да го лишат от финансовата си подкрепа чрез послание, изпратено по германския депутат Гернот Ерлер, депозирано от германца ултимативно и на висок глас в кабинета на президента Петър Стоянов (за което още се надявам той да потвърди 9 години след като описах този държан в тайна факт в книгата си “Течна дружба”). 

За Запада Първанов беше все пак по-малкото зло от Сидеров. Познато ли ви звучи в днешния политически контекст, при който сме изправени да преценяваме кое наистина е по-малкото зло за обеднените срещу бившия галеник на Москва и Брюксел Бойко Борисов? Дали Западът ще избере да се опълчи на мнозинството българи, за да запази своя кучи син, заиграващ вече десетилетие със сините у нас, готови да му пристанат като на “по-малкото зло”?

Сега вече няма откъде да бъдa изгонен. Седя си тук, и си пиша каквото си искам без да се съобразявам с друго, освен със собствената си съвест без оглед на печалба и прочее близалки за масова злоупотреба.

Като казвам това, нека да приложа и предложа още един Борисов шаблон, но този път за бъдещо логаритмуване на базата на неговото минало на раздавач на порциите не само сред послушните лакомници от обкръжението му, но и като изкусител на червеното плашило БСП. 

Спомняте ли си, че триумфиращият отново на парламентарните избори през 2014 година Борисов предлагаше на червения лидер Михаил Миков (а после и на самата Нинова) третия по важност пост в държавата. Изкушаваше го публично да оглави с гласовете на ГЕРБ Народното събрание (съзнателно “греша” като го наричам трети по-важност, защото в случая шефът на изпълнителната власт щеше да си остане де факто най-важен, както и зависимият от него президент)?

Спомняте ли също си, че Борисов направо гласеше коалиция на БСП в началото на онзи свой втори победен мандат като премиер? Издаде го близкият до БСП, че и до ГЕРБ, в. “Труд”, който написа, че Борисов предлага тайно 4 министерски кресла на столетницата. Не някакви маргинални позиции, а ключови постове, включително на отбраната (което интересува особено много като приоритет съюзниците от НАТО). 

Борисов беше обладан от идеята да се прави на Меркел и да управлява с ляво-дясна коалиция по подобие на успешния германски модел на сътрудничеството между антагонистичните на хартия християндемократи и социалдемократи.

И вие ме питате сега със заклеймяващ плам в очите това бъдеще ли препоръчвам при евентуално отстраняване на Борсов от ролята на селекционер на следващто правителство, избрано от един променен парламентарен състав? 

Не питайте мен. Питайте него защо докара хората в България до положението да протестират заедно срещу неговото управление без разлика от своите ляво-десни предпочитания в политиката. Ако на Борисов, най-десният от десните и най-големият антикомунист (според вас) му (беш)е позволено да заговорничи с гадните комунисти за общо управление, то защо това да не е разрешено на либералната десница в открити преговори, а не в подлите подмоли на партийното шмекеруване?

Може и да не стане. Дори е малко вероятно. Но от мен да знаете, че има поне един изключително важен компонент в полза на такова сближаване на основата на общите действия (о, да – ще бъде шумно оплювано тук като нов ОФ!) срещу бившия любимец на Брюксел и Москва, закотвил 10 години България на дъното на европейските негативни класации.

Западът би подкрепил такава ляво-дясна коалиция у нас. Той многократно е давал да се разбере, че уважава избора на българските граждани. Западът не страда от сантименти колко позорящ може да бъде изборът на един бай Борисов за нас чрез овластяването му и международното му легитимиране като производна на този български избор. Пак в името на стабилността, както досега, той би приветствал отстраняването на своя ням за пряко евроатлантическо общуване досегашен партньор. Би го обосновал също и заради промяната, пожелана от самите българи.

Апропо, ако се стигне до такава немислима за момента ляво-дясна коалиция в България, вдъхновена от духа и примера на доказано гъвкавия бай Борисов, либералните демократи непременно трябва да си поискат ключовите постове на отбраната, външните и вътрешните работи, а на коалиционните си партньори да оставят да се борят с нанесените от ГЕРБ щети в икономиката, в която червените барони бяха толкова успешно интегрирани от техния Бойко.