Ние, вие, те: 676 думи за именителната форма на личните местоимения в множествено число

Васил Пекунов

Отнапред да кажа, че този кратък текст няма абсолютно никакви претенции да покрие дори една хилядна част от океана, където свободно кръстосват въпросните местоимения самолетоносачи. Ще поплувам само в едно мъничко уж заливче, където обаче трите грамадни кораба се отбиват всекидневно, ежечасно, ежеминутно.

„Ние“ е царството на истината от последна инстанция, на дълбоката мъдрост и на най-правилното решение, което почти винаги е и единствено правилното решение. „Ние“ е царството на непогрешимостта: там много рядко се бърка, понеже го населяват извънредно квалифицирани люде, при това квалифицирани във всяко отношение. „Ние“ е царството на самодоволството, на себичността, на избраните свише да движат земните дела. Там скромността и смирението не са на почит, демоде са, не се вписват в харизмата на истаблишмънта, както би казал истаблишмънтът.

От друга страна, в царството „Ние“ се пипа доста внимателно, хитровато, бих рекъл дори по андрешковски, защото „ние“ означава още и отговорност и мъдреците там го знаят. Затова много често в „Ние“ се чуват слова с адвокатски, защитен, отбранителен привкус. Именно за да се екстрадира бързо-бързо отговорността и отново да се разлее самодоволството.

Не е никак населено това царство. Поданиците му не обичат да се размножават. Помним, нали: „Много звани, малко избрани.“ Само едно единствено царство го превъзхожда по „избраност“ – царството „Аз“. Но то не е темата ни тук.

„Вие“ е царството на прокурорската нагласа. То е раят на обвинението, на разобличението, на гнева. Понякога тонът във „Вие“ е само назидателен. Често – подигравателен, саркастичен, дори презрителен. Но винаги и във всички случаи там се „изясняват“ простъпките, грешките, греховете, престъпленията на другите. А след съдебния процес следват и наказанията, присъдите, отлъчванията, аутодафето.

От друга страна, в царството „Вие“ много и много пъти се действа и твърде предпазливо, от дистанция, така да се каже, от нужното разстояние до виновниците и грешниците, понеже „вие“ предполага директен контакт, а при директен контакт може и да ни набият. Затова и често-често се случва този ужким директен контакт да не е съвсем директен, а „отдръпнат“, така да го наречем, контакт

И това царство не е никак населено. Праведните му поданици живеят в конфликт с виновните и грешните, а конфликтите са опасни, чревати са с ответни действия. Конфликтите предполагат още и да имаш аргументирана позиция, а това, от своя страна, предполага да имаш отговорност, което пък обуславя ниската популация. Има ли отговорност, популацията е мижава. Закон!

Царството „Те“… Ех, тук вече е пренаселено. Тук се сгъчкват по хиляда души на квадратен милиметър. Ала нали е безопасно, защото „те“ не предполага нито отговорност, нито пряк конфликт. Тези „те“, лошите, са далече, а и най-важното, най-приятното, най-лесното – безлични са. Затова и се развихряме срещу тях. Тук е нашата стихия. Тук, в царството „Те“, е многоликата истина, нашата истина. Тук е царството на сладката безотговорност, но и на „отговорите“, които ни мъчат. Тук всеки ще намери разгадките на извечните въпроси защо ние не живеем така, както бихме искали да живеем, тоест според кефа си. И разгадката, разбира се, е толкова логична, колкото и очевидна: не живеем според кефа си заради „те“. И ги осъждаме, обаче задочно; и ги отлъчваме от нас си, обаче задочно; и ги мразим безлично, и сме готови да ги изличим от лицето на земята, само да не беше всичко така размито и безлично. Ала поне знаем, че врагът са „те“, които и каквито и да са „те“, а с такова знание се диша по-леко. И вината знаем коя е – не е наша, а тяхна. И бъдещето някак се прояснява в тази емоционална стихия – обречени сме „силно да мразим“ (според нас по ботевски, нали сме и патриоти) и да водим битката с безличните „те“ на всеки километър и така до края на света. Ех, щом се налага…

Добре се живее в царството „Те“. Задушевно е, макар и претъпкано като в съветска комуналка, владеят другарството, разбирателството и най-вече общата нагласа.

Накрая да спомена все пак, че в онзи океан, дето обитават „Ние“, „Вие“ и „Те“, съществуват още много Божи заливи, Божи кътчета, Божи пристани, където именителните форми на личните местоимения в множествено число се къпят в друг тип разум и други чувства.

Така е: един океан, разни хора, разни Божи обители.


Source: kafeneto.wordpress.com/

%d блогъра харесват това: