Не съдете македонците строго, те са като нас

Разни новини

Оценките за проваления кворум на спечеления от привържениците на евроатлантическата интеграция на Македония референдум са точно толкова противоречиви, колкото и самата ситуация с победата на желаещите присъединяване към НАТО и ЕС, вписваща се в загубата на легитимността на цялото упражнение.  

Предлагам, преди да (ги) съдим строго, да се огледаме в огледалото на близкото ни минало. Колко пъти и ние “пропуснахме” исторически шансове? Например на първите плуралистични избори след 1989-та, когато се прочухме като единствената бивша съветска колония в Европа, в която съветската пета колона се перестрои успешно в руска и не само спечели демократичния вот, но и сложи своя отпечатък върху бъдещето ни чрез написването на конституцията и определянето на новия ни национален празник, белязан отново с печата на руското влияние. 

А да не би референдумът за АЕЦ Белене у нас да беше спечелен от проатлантическото  мнозинство, което иначе подкрепя категорично членството ни НАТО и ЕС? Отново тук надделяха проруските настроения под формата на бойкот в полза на кремълския интерес, успял да облъчи с десетилетия мозъците на много българи с  урановата лъжа за страхотните предимства на ядрената енергетика – особено щом е съветско-руска по своя генезис.

Москва има интерес от бойкотирането на референдума в Македония и това е безспорен факт. Но дали трябва с лекота да й признаваме геополитическа победа или трябва да се вгледаме в спецификата на ситуацията в Македония. Да се вгледаме и да си признаем “някои неща”  за себе си (които много приличат на “македонските” днес).

Ние българите страдаме от същата шизофрения като общество, дало категорични доказателства за прозападната си ориентация, но бойкотиращо за радост на путинизма пасивно елементи от тази нагласа по въпроси като зависимата от Русия ядрена енергетика, мегаломанските руски енергийни проекти, антимигрантската политика и съпротивата срещу невижданото от никого измислено от другарите неоконсерватори (от тандема между властта и опозицията) страшилище “джендър”.

И какво от това? Живеем си раздвоени, водени от вечно раздвоения

между страха си от Путин и неустоимия финансов чар на запада министър-председател Борисов. Защо се съмняваме, че братовчедите няма да успеят и в това подражателство – този път имитирайки България, където лицемерното отношение към запада е продиктувано от материалния интерес, а Русия се класира безпомощно втора по своето влияние, но само на терена на популизма в душите на самия наш управляващо-опозиционен “елит” и онези, които му гласуват?

При съседите ВМРО е срещу евроатлантизма. А у нас ВМРО да не би да не работи за руската кауза с поръчките за руски военни концертни, с кресливите си кампания срещу мигранти и “джендъри”? При тях ВМРО поне е в опозиция, а тук е на власт. 

Ако на Скопие се присмиваме за бутафорните паметници с антични препратки, какво да кажем за себе си по отношение на търпимостта към съветските грозилища, прославящи съветската окупация в София и в много други наши градове, където демонстрират необезпокоявана от  властите ни пълна липсата на национално достойнство, стъпкано от съветския колониализъм в България повече, отколкото сръбският национализъм успя да стори нещо подобно в Македония. 

Никакъв Самуил със светещи очи не може да бъде смокинов лист за позорния факт, че столицата ни и много други градове са напълно превзета територия от руско-съветската монументална героика насред срамното отсъствие на нещо подобно по мащаб и значение спрямо българските владетели и национални герои, изобразявани като джуджета в нозете на съветските великани МОЧА в София и Альоша в Пловдив. 

Македония е малко копие на България приблизително по начина, по който България копира Русия в частта на политическото инженерство по вертикала в държавата, контрола над медиите и  скопяването на съдебната власт. Много се говори за общата ни история, традиции, култура. Но “спецификата” в общите негативи се премълчава практически от всички и тук, и там.

Някак си е неудобно да си го признаем, че си приличаме не само по юнаклъка, ината и прочее поводи за нашенска гордост, но и в уврежданията от десетилетния комунизъм, който продължи да властва тук, а и в Македония под различна форма вече в рамките на самостоятелната република след края на югославския експеримент

Така че, по-полека с назидателния тон към нашите съседи. Те са нашето западно подобие в най-лошото, което важи за нас. 

И още нещо по “руската тема”: с какво Русия успя да привлече симпатиите на много българи след шеметния обрат на историята в полза на европейското ни бъдеще? Не само и толкова със спекулациите за “освобождението”, колкото с факта, че не е взискателна към българите.

За разлика от Европа, Русия не искаше от нас промяна, болезнена за мнозина тук. Тя декларативно ни съобщаваше, че си ни харесва такива, каквито сме и каквато е тя – немарливи, враждебни към законите и правилата, подозрителни към външния свят, който си е позволил нахалството да ни изпревари и да ни кара да се чувстваме унизени в изоставането. 

Хайде и ние да опитаме да не се правим днес на големи европейци, които настояват Македония да се промени за една нощ. С такава претенция неминуемо ще отблъснем съседите, от което ще се възползват отново московските продавачи на подправено минало, напарфюмирано с одеколон “Тройной” и опаковано в обещание да си пазим заедно традициите от лошия, прекалено взискателен запад.

Advertisements