Мутафчийски и равнисът на мълчанието

Разни новини

“Само в България има спор коя ваксина е по-добра”. 
И допълни от кулата на международен наблюдател: 

“В Западна Европа не се говори такова нещо. Слагат се всички, които са утвърдени, смята се, че щом са утвърдени са надеждни, по-добре с каквато и да е ваксина, отколкото никоя”.
Първо, защо това е невярно.
Не става ясно как точно Мутафчийски се информира за това, което става в Западна Европа и би трябвало да се информира немалко. Но дори и от най-беглото запознаване с темата си личи, че в Западна Европа има непрекъснати спорове за това коя ваксина е по-добра и тези спорове са дори по-напрегнати отколкото в България. И тук въобще не става дума за конспиративни антиваксърски гласове и техните апокалипсиси, а за решения на управленско ниво, за прецизност, проверка, отговорност. В германската провинция Долна Саксония временно прекратиха ваксинирането с АстраЗенека заради нежелани ефекти, Швейцария все още не е одобрила ваксината, в България въпросът се коментира още твърде уклончиво. Какво точно казва Мутафчийски с думите, че в Западна Европа не се говори такова нещо? Говори се и се говори непрекъснато, както в научните общности, така и в политическите решения. Всеки нов ъпдтейт на научното списание “Лансет” се взема предвид, всеки нов процент ефективност на различните ваксини има значение, всяко ново облекчение при съхранението на различни ваксини и тяхната логистика е изключително важно. 

Второ, защо изказването е неприлично. 
Цитираната Западна Европа е Западна Европа именно защото за всяко нещо има публичност, дебат и контрол; във версията на Мутафчийски няма нищо такова и там цари масово розовобузесто доверие. В България обаче – допълвам внушението от репликата му – е пълно с винаги недоволни, които имат глупостта да се съмняват и питат. На тези досадни, бъбриви и недоверчиви хора трябва да им се каже, че само те проявяват подобни черти на характера, главите им са здраво размътени по въпроса за коронавируса и е по-добре да слушат и изпълняват, вместо да питат. Ако българите за малко излязат от мнителните си балкански глави и се озърнат наляво на картата ще видят как колкото повече се придвижваш натам, толкова повече въпросите спират да валят и климатът постепенно се прояснява в лъчисто и кимащо одобрение. Тъкмо обратното обаче: климатът на здравите демокрации е такъв именно заради изключителния тренинг да се задават въпроси; и ако има дефиниция за прогрес, тя идва от свободата да питаш. И това далеч не означава нежелание да се ваксинираш; означава да се информираш максимално добре, за да вземеш най-добрия възможен избор.  Равнисът на мълчанието обаче е това, което Мутафчийски предпочита.
 
Автор: Райко Байчев