Моят личен бунт

Брътвежи

Отдавна в българското общество, особено сред младите хора, не се гледа с добро око на четящите деца от страна на техните връстници. Много често такива деца са нарочвани и тормозени. Обвинявани са, че се имат за нещо повече от другите, защото те се отличават от тълпата и това е видимо. Четящият човек е като свещ, която гори в тъмното и е призован да дава светлината си, за да запали повече сърца. Едно време да четеш и да знаеш е било задължително. Отминалите времена знаят колко е ценно да си образован и знаещ. В днешно време знаещият човек е потиснат, защото знае и засенчва незнаещите, ала незнаещите осъзнават безсилието на скромните си знания и стават агресивни към тези, които са се устремили към просветата. Незнанието е слабост, а простотията – грях. Вярвам, че невежеството един ден ще струва скъпо на носителите му, дори и те да не го осъзнават.

Стремежът на човека да се усъвършенства е Божествен. Той може да те доближи до Бога. Може да ти разкрие неща, които не за всеки са понятни. Знанието променя. То никога не взима, само може да ти даде. Само като си представим през вековете за колко малко хора знанието и изобщо образованието е било привилегия, а днес не му отдаваме нужното значение и уважение. Образованието е било достъпно само за богатите, а простолюдието е тънело в незнание, за да бъде контролирано, защото в знанието има сила. Но нещата се променят. В съвремието ни всичко изброено горе стои по различен начин. Бунтът срещу образованието е факт и него го има, откакто хората, носещи непросвета се увеличиха. Броят им покори и лека-полека май и превишава този на просветителите в наши дни. На пръв поглед звучи безумно, но е неоспорим факт. Дори не си задавам въпроса защо е така. Искам само да търся решение на този проблем и да дам личния си принос си това да се изкорени.

Аз бях четящо дете, доста интровертно като всеки четящ човек може би. Бях щастлива да бягам от шумотевицата и да се заровя в някоя книга без значение дали е от задължителната ни литература или пък не. Това ми носеше доста негативи от страна на мои съученици и приятели от квартала. Често бях осмивана заради хобито си и често се чувствах игнорирана. Тълпата не обича различните, защото различните й показват колко еднакви са онези от тълпата, колко са безлични и празни те. В онзи момент не съм се стремяла да имам много приятели и не ми е било и приоритет да бъда обградена от много хора. Дори и сега, ако трябва да избирам между шумна компания от хора и тихата компания на книга, ще избера второто. Така съм устроена и ми харесва.

Пубертетът е интересен период и процес на съзряване, на осмисляне и поемане на път в живота. Моментът, в който категорично трябва да разбереш и избереш какъв ще си. Променяш се не само визуално, но и личностно. Ти ставаш някой. Каква исках да бъда аз тогава? Просто исках да оцелея в един враждебен към мен клас със съученици. Бях черната четяща овца, която учеше и не преписваше. Черната овца, която се бореше за оценките си със силата на знанието, а моите съученици не обичаха знанието. Смятаха го за глупост и загуба на време, но най-вече за нещо, което ти е непотребно. На тях със сигурност не им трябваше и всячески се стремяха да ме погълнат като черна дупка. Не само защото искаха да бъда като тях, а за да се уверят, че са по-силни. Не са и им го доказах. Останах вярна на себе си и победих.

Моят личен бунт срещу непросветата бе да стана учител и писател. Да се отдам на това да работя с деца и да им показвам всеки ден чрез добрия пример, че от четенето и знанието има смисъл. Всяка запалена детска душа е огромна победа за мен. Радвам се, че в моето училище не виждам примери на тормозени четящи деца. Радвам се, че четящите деца са видими, не се крият и се открояват със своята специфичност. Всяка моя дума в полза на четенето я виждам претворена в немалка част от моите ученици. Ако аз съм била навремето нещо като жертвено агне, за да може днес децата, които обучавам да не са, за мен е щастие. Аз съм им разказвала за моите ученически години и вярвам, че думите им са повлияли в положителен план.

А писането бе една от детските ми мечти. Защото победата и бунтът срещу незнанието е само и единствено знанието. Злото не се бори със зло. Добрата промяна в обществото тръгва от четящите деца, от родителите, които подаряват книжки на децата си, от родителите, които четат, защото четящият родител е най-добрият пример за детето си. А децата са като земя жадна за обич и знания, която ще даде много плодове един ден, ако е подхранена правилно.