Московското изнасилване с елха (не) се хареса на някои българи

Разни новини

Руското посолство в София снизходи да ни осведоми, че не споделя “напълно” провокацията на свой местен мужик, чието антибългарско подмазвачество в полза на Кремъл официализира чрез публикуване на собствената си страница във Фейсбук. 

И ни дари с обяснението, че ставало дума за право на мнение, което те били публикували. Нещо като упражняване на свободата на словото. Същата, която в днешна Русия, производна на вчерашния СССР, е смачкана дори по-радикално, отколкото в малкото подобие (Н)РБългария. 

Дали не съжаляват вече русофилстващите столични общинари от “Московска” 3, че угодиха на Москва чрез монтирането на тяхната данайска елха в центъра на София и предизвикаха отзвук, който кара техните господари от Червения площад да се оправдават? Дали не им извадиха очи, вместо да им изпишат веждите?

Как да разчетем посланието на посланика Макаров, според което посолството му не подкрепя “напълно” гадостите, което е публикувало на своя официален сайт? Може би не е съгласен напълно, че сме олигофрени, а одобрява напълно “само” квалификациите, че сме малоумници и пасмина?

Не е вярно, че подобни обиди са просто мнение на отделен екземпляр от българската политическа фауна. Защото тонът за тази песен отдавна е даден лично от руските посланици в София.

Предшественикът на Макаров на този пост Юрий Исаков наричаше “маргинали” онези от нас, които си позволяваме да протестираме срещу наследството на съветската окупация в България. И двамата многократно са се произнасяли с оценка за обратното: че (почти) всички българи ужасно си падат по (почти) всичко руско.

Това е наглост. Защото те би трябвало да са говорители на господари в Кремъл, а не да плямпат от името на българския народ с обидни оценки за част от него, които нито могат да докажат, нито прилягат на един дипломат.

В опит да разнообрази арсенала на тази имперска пропаганда на местна почва Макаров обича да повтаря в интервютата си за сервилните медии у нас, че където и да отиде в България бива посрещан топло. Което е (половината) истина, т.е. манипулация. Защото  той ходи там, където му изнася и където са му подготвили въпросната топлота – като онази, която още държи “топло” на България след 45 години съветска окупация, пратила на “топло” десетки хиляди несъгласни с нея българи и  още толкова- на два метра под земята.

Дарителите на съветска хибридна елха, с която столицата на северната империя препика тук своето присъствие преди Коледа, се опитаха по този начин да дублират МОЧА, Монумента на окупационната червена армия в София. На върха на МОЧА червен армеец е вдигнал оръжие над главите ни.

На връх Коледа червени петолъчки символизират вдигнатия крак на шефа от Червения площад, който иска да препикае опитите на България да се откъсне от своя съветско-руски изнасилвач и да бъде оставен на мира да живее в европейското си семейство, към което исторически принадлежи.   

Явният подтекст на посланието на тази нова МОЧА е, че българите не трябва да празнуват Рождество Христово по волята на своите предци (избягали от задушаващата руска църковна хватка), а по съветско-руски маниер на 6 януари.

По съветска традиция “братушките” у нас, според Москва, имат само един избор: да приемат поздравления за предстоящата 2019 година, но не и за настоящата Коледа. Защото в Русия тя не се е състояла. Няма Коледа (в Русия), няма и в България. Това е закодирано в иначе прозрачното московско послание.

Макар Макаров и копания да не признават гафа в пряк текст, едно е факт: за пръв те вкупом изпадат в обяснителен режим. Така де, началниците обикновено не дават обяснения на подчинените си за препикаването на тяхната територия. “Молчать и не разсуждать” е обичайният им начин на общуване със съществата, които са по-низши в техните (пост)колониални очи. 

Гафът на Макаров, доколкото той е негово лично дело, а не на фабриката за фабрикуване на подигравки с България нейде в Москва,  би трябвало да предизвика отзоваването му по искане на българските власти за подобна гавра. 

По-вероятно е обаче в Москва да му бъде изказана благодарност, че успя на цената на едно дърво да постигне ефекта на МОЧА, т.е. да маркира продължаващото руско имперско присъствие и да покаже по този начин, че руският неоколониализъм няма намерение да си тръгва от България. А щом Москва иска, на Борисов друго не му стиска.

Нищо ново под сянката на мрачното московско слънце. Даряват ни със своя символика от векове. Например златото на кубетата на катедралния храм  “Александър Невски” е основополагащо руско дарение, срещу което се изисква поколения наред да коленичим с благодарност за това, че сме дарени да имаме светилище на руски светец, който е бил слуга на мюсюлманката “Златна орда”, но пък е водил войни срещу западните християни. Заради което е бил канонизиран за светец от руската църква, известна с това, че още от времето на Петър Първи, обявил се за император и църковен вожд едновременно, е на официална хранилка на държавата.

От такива “дарители” можем да очакваме именно подобни дървено-бодливи дарове. Като въпросната елха, с която Макаров и неговата свита у нас искаха да се отличат с коварен ход пред началството в Москва, но не срещнаха топло разбиране сред софиянци и изобщо сред българите, които в своя реален материален живот пребивават в западния вят ( както и поданиците на Путин, впрочем), но са обект на продължаващите опити на Москва да прави с тях “любов” насила.

И понеже шизофренично разкрачените между западния избор на собственото си западно по форма съществуване и менталното си пребиваване в ловните полета на онези от Червения площад жертви на русофилщината се правят, че не разбират какъв е проблемът с “една елха”, ще трябва да им обясня картинно какво не е наред с този данайски подарък.

По своя смисъл той наподобява на хрумване от страна на системен изнасилвач (на по-малки народи, какъвто е случаят със СССР и Русия) да подари на обект на своята похотливост еротичен атрибут от секс магазин уж от добро сърце. След което, ако жертвата се дърпа, да заяви най-спокойно, че не споделя “напълно” нейните опасения. Т.е. готов е на ново изнасилване по взаимно съгласие. 

Изнасилвачи винаги е имало. Лошото в нашия случай е, че тук съгласни с техните домогвания има доста и не ги е срам да си поискат “още от същото”, но не само за себе си, но и за несъгласните с тях.

Реклами