Москов предлага държавата да плаща на съкратените веднага

Разни новини

КОД предлага съкратените да получават пари от НОИ още на петия ден след предизвестието. Работодателите няма да дължат една заплата и осигуровки за първия месец. Поема ги държавата. Това ще важи само, когато държавата затваря предприятието заради епидемия. Това съобщиха от партията

Пандемията от коронавирус се отразява крайно негативно на икономическото развитие на страната. Въведените противоепидемични мерки доведоха до затварянето и преустановяването на дейността на множество търговски обекти. Непредвидимостта на разрастването на пандемията и продължителността на противоепидемичните мерки поставят пред сериозно изпитание икономиката ни. Това ни мотивира да предложим допълнение в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., с които да бъде подкрепен българския бизнес в този труден момент.

Пандемията и предприетите за справянето със заразата мерки поставят обществото ни пред непознати до момента проблеми, на които действащото законодателство не отговаря адекватно.

Мерките, предприети от държавата за ограничаване на заразата поставиха в затруднено положение не малка част от бизнеса, което автоматично се отрази и на наетите работници и служители. На практика, при действащата нормативна уредба се получава следното:

Служител, освободен от работа в края на март месец не получава обезщетение за безработица от НОИ за месец април, защото през този месец неговото възнаграждение и осигуровки са дължими от работодателят му, който го е освободил без предизвестие. При невъзможност на работодателя да изплати това обезщетение, защото цялото или част от предприятието му е затворено в резултат на противоепидемичните мерки, освободеният служител остава без доход за месец април. След като работникът се регистрира като безработен през месец май в Бюрото по труда, действащото законодателство изисква неговото обезщетение да бъде изплатено след края на месеца, т.е. през месец юни. Така за периода от освобождаването си от края на март до получаването на обезщетение за безработица в средата на юни, освободеният служител остава без доход в продължение на повече от 2,5 месеца. От друга страна, поради фактическата загуба на реални приходи, следствие на спряна или ограничена дейност, работодателите често са поставени в обективна невъзможност да изплатят полагащите се възнаграждения и осигуровки при освобождаване на служителите си. Това ги превръща в неизрядни платци спрямо осигурителните фондове с всички, произтичащи последици за тях, включително невъзможност да се възползват от вече приетите икономически антикризисни мерки.

Считаме, че тази ситуация може да бъде преодоляна чрез предложеното от нас допълнение, а именно при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка, когато като противоепидемична мярка е разпоредено спиране на дейността на цялото или на част от предприятието за срок по-дълъг от един месец и в резултат на това е бил прекратен трудов договор с работник или служител на някое от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 1 – 4, за срокът на предизвестието, но за не повече от един месец, Националният осигурителен институт превежда на работника или служителя 60 на сто от размера на получаваното трудово възнаграждение за месец януари 2020г. Средствата са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване и се превеждат по банков път на съответния работник или служител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от работодателя писмена информация. Предвиждаме за срокът на предизвестието по ал. 1 работодателят да не дължи трудово възнаграждение, а работникът или служителят да не е задължен да полага труд, като времето за срока на предизвестието се зачита за трудов стаж. Този ред ще се прилага единствено за работници или служители, за които са внесени осигурителни вноски във фонд „Пенсии“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца.

Такова решение, от една страна гарантира по-бързия достъп на загубилите работата си граждани до нужните за преживяването им средства, а от друга – снема част от тежестта пред работодателите, чиито бизнес е поставен пред въпросите дали и как ще оцелее след преминаването на критичната ситуация. С приемането на предложените законодателни промени ще се гарантира по-лекото преминаване през кризата, на тези български граждани, които са загубили доходите си и ще се минимализира рискът от възникването на социална група, за която физическото оцеляване да е поставено под въпрос поради липсата на средства вследствие на създадената извънредна ситуация.

За мярката по чл. 27 предполагаемият максимален размер на необходимите финансови средства е около 80 940 000 лева. Ако приемем, че около 100 000 души бъдат обхванати от тази мярка умножено по 809 лева, което представлява 60 % от 1349 лева – брутната средна работна заплата за страната за месец декември 2019 г. по данни на НСИ получаваме сумата от 80 940 000 лева.

Поставете оценка:

1

Оценка 1 от 1 гласа.