МОНАХИНЯ

Стари градски песни

Рано,рани монахиня,
цвете красиво да полее,
цвете красно да полее,
песен тъжно да запее.

Сал един си любех ази,
ала бог ми го взема,
преди душа да предаде
той на мене ми каза:

“Ти ще станеш монахиня,
отречена от любов.
Ти ще станеш монахиня,
мене вярна чак до гроб.”

Зарекох се, заклех се,
че друг няма да любя,
че ще стана монахиня,
него вярна чак до гроб.

Сбогом,моя буйна младост,
сбогом,мои детски дни.
Аз отивам в манастира,
него вярна чак до гроб.

източник:стари градски песни