Малцинственият спор между Северна Македония и България

македония
Малцинственият спор между Северна Македония и България 3

С 308 000 гласа повече от опонента си, Гордана Силяновска-Давкова спечели изборите в Македония, което я направи първата жена президент на страната. Тя беше подкрепена от ВМРО-ДПМНЕ, дясноцентристката партия, която спечели парламентарните избори, проведени в същия ден като президентските – 8 май. Тя заявява, че ще бъде президент на „всички в страната“ и ще прегледа критично всички ходове, включително на партията, която я подкрепи по време на кампанията.

Интегриране на българското малцинство в конституцията под „български диктат“ обаче няма да има, преди Северна Македония да стане част от Европейския съюз. Това е официалната позиция на нейната партия ВМРО-ДПМНЕ. Гласуването постави Северна Македония на кръстопът, който ще приближи или отдалечи страната от ЕС. С дясното ръководство засега страната изглежда клони към втория вариант.

Френско предложение, което беше гласувано в парламента от предишното правителство през 2022 г., инструктира страната да впише българското малцинство в конституцията, преди да може да продължи преговорите си за достъп до ЕС. Това не е приемливо за ВМРО-ДПМНЕ, която ще състави новото правителство. Преди време от ВМРО-ДПМНЕ заявиха, че предлагат три варианта малцинството да бъде част от конституцията:

– Въвеждане на нова гражданска конституция по хърватския модел, в която всички малцинства в страната ще бъдат включени в нейния преамбюл.

– Вписването на българите в конституцията след влизането на Северна Македония в Съюза, за да се гарантира, че България няма да прави други искания, докато Северна Македония преговаря с ЕС.

-Най-накрая България да спази решенията на съда в Страсбург за признаването на македонското малцинство в страната. — Според преброяването от 2021 г. българите в Северна Македония са 3504.

„Българите в конституцията са предателство“, гласеше стенопис в центъра на Скопие, докато хората гласуваха. Думите се отнасяха до исканията, които България има в замяна на премахване на ветото си за членство на Северна Македония в ЕС заради исторически и езикови претенции. София иска нейният съсед да включи етническо българско малцинство в конституцията, докато Скопие има подобни искания. Наскоро сегашният президент Пендаровски, който акцентира върху прозападните послания по време на кампанията, обвини България в „злоупотреба“ срещу македонското малцинство.

През 2018 г. балканската страна разреши спора си с Гърция, след като добави „Северна“ в името си, за да я разграничи от гръцката област Македония. Вероятният следващ премиер – Християн Мицкоски, отказва тази смяна. ВМРО-ДПМНЕ отхвърля и очакванията на България за конституционни промени. Силяновска-Давкова посочи, че българското малцинство вече е защитено в Северна Македония и напомни, че договорът за приятелство, подписан между София и Скопие през 2017 г., не е вечен „и може да бъде ревизиран“.

Докато намирането на решение за Гърция и Северна Македония отне десетилетия, времето за уреждане на дебата с България изтича, като Брюксел очаква ново разширяване на блока.

Самата България е в началото на собствената си предизборна кампания 2 в 1, с опасения, че националистите могат да използват македонския въпрос, за да си осигурят място във властта.

източник