Любов по време на пандемия

Брътвежи

Издателският бранш е в криза. Новите книги не могат да имат премиери, книжарниците са затворени. В този апокалиптичен за българското книгоиздаване момент ви срещаме с Мартин Христов – основател на издателство „Ерго”, преводач от унгарски и носител на държавната награда на Унгария „Златен кръст за заслуги“.

Мотото на издателство „Ерго“ е „За книгите – с любов“. Нуждае ли се от повече любов българската книга в днешните кризисни времена?

Любовта е истински ценна, когато е споделена. Опитвам се да правя книгите си с разбиране, влагам труд, професионализъм и чувство за естетика в тях. Освен качественото съдържание се опитвам да придам на книгата и добра визия, така че читателят да може да се влюби. Това би могло да мине за своего рода фетишизъм, но при електронните книги да се влюбиш няма как да се случи. Рядко имам случайни издания.

Българската книга в последните трийсетина години си остана грозното патенце, за разлика от приказката не се превърна в ослепително красив лебед. Добрите български автори, които могат да печелят признание и извън страната, също се броят на пръсти. Окуражителното е, че в последните години полемиката относно състоянието на книгоиздаването в България, размера на ДДС върху книгите, държавната подкрепа за издателски проекти у нас не слиза от дневния ред. Но родната книга все още е пренебрегвана и недолюбвана, затова малцина са колегите издатели, които дръзват да публикуват качествени български автори.

Издателствата са сред най-пострадалите заради мерките, свързани с коронавируса. Какви ще бъдат последиците за издателския бранш от въведената карантина?

Аз вече направих доста черна, песимистична прогноза за развитието на книжния пазар у нас през следващите месеци. Има поне две средно големи книжарски вериги, които от няколко години изпитват ликвидни проблеми и те са сериозно застрашени от фалит. Ще пострадат и онези, които имат обекти и книжарници в молове и големи универсални магазини, заради принудителното им затваряне. Тази мярка засяга донякъде и издателствата със собствена мрежа от книжарници, които остават или затворени, или работят с намалено работно време. Най-незасегнати от кризата ще излязат малките, предимно семейни и еднолични издателства, които почти нямат странични разходи за персонал и работят най-вече по субсидирани проекти, както и онези, които винаги са разчитали на приходи и от странична дейност.

По-лошото обаче ще дойде след преодоляването на кризата и отмяната на забранителния режим. Просто защото средната класа, хората, които най-много четат и купуват книги, ще е най-обедняла и в голямата си част именно тя ще е най-засегната от сериозна безработица, а знаем, че когато гладът говори, разумът престава да разсъждава.

Културните ведомства, а така също и свободните артисти ще получат компенсации за периода на карантината. Каква е причината издателствата да останат без никаква подкрепа? На какво се дължи системното игнориране на издателския бранш от държавата?

Издателствата все пак са търговски дружества, регистрирани по смисъла на Търговския закон, и се предполага, че цялостното им функциониране е подчинено на една-единствена цел, печалбата. (Колкото и да е тъжно, това е ръководният мотив на повечето от тях.) Така че държавата отново ще си измие ръцете, оправдавайки се с това, че не е благотворителна организация за подпомагане на търговски дружества.

Това, от което най-много се нуждае издателският бранш у нас и което може единствено той сам да постигне, е адекватна система за книгоразпространение и отчетност, при която книгите и на по-малките издателства стигат до най-широк кръг читатели и те после получават своевременно, без пазарлъци и съдебни спорове, стойността на продадените си издания. Такава система функционира например на германския книжен пазар, но у нас внедряването ѝ в близко бъдеще според мен е химера.

Асоциация „Българска книга“ изпрати отворено писмо до министрите на културата и финансите по повод кризата, причинена от коронавируса и начина, по който рефлектира върху културния сектор. Очакваш ли да има положително развитие след писмото? Защо в страната ни подобни актове нямат очаквания ефект?

Мисля, че АБК разчита на известна подкрепа и от страна на политическото лоби, така че се надявам скоро да обявят новата сесия на Министерството на културата за подпомагане на попълването на книжните фондове на библиотеките и читалищата, а ако увеличат сумата по програмата от 2 на 3 или 4 милиона лева, би било безценно. Това все пак е живителна глътка, особено за най-малките издателства, разчитащи единствено на несигурни продажби.

А иначе културата и в това число книгите, които прокарват мост между народи и континенти, от началото на прехода към демократично общество винаги са били последна грижа на управляващите, за сметка на хазарта, туризма, енергетиката, строителството, все области, където по-лесно се акумулират големи финансови средства. Впрочем колега наскоро ми издаде, че съвкупният годишен оборот на българските книгоиздатели възлиза на около 100 милиона лева, което не е никак малко, ако е истина.

ДДС-то на книгите продължава да е 20%, не е ли крайно време то да бъде променено и да е с минимална ставка както в останалите европейски държави?

Да, това беше именно една от антикризисните мерки, които предложих за преодоляване на коронакризата. Но както казах, книгоиздаването е последната дупка на кавала, който политическите ни мъже надуват. Иначе е ясно, че подобна мярка не би довела до поевтиняване на книгите, а по-скоро до генериране на допълнителен финансов ресурс, който издателствата да вложат в ангажирането на по-квалифициран персонал и в по-високо качество на изданията си.

Много от книжарниците спряха изплащането на продадените книги, това търговски ход, използващ ситуацията, ли е или реална невъзможност за изплащане на средства?

Спряха ги, защото са уплашени за бъдещето си. Прави са, доколкото имат фиксирани постоянни разходи за наем, персонал, режийни, отчисления. Не са прави, доколкото дори за реализирани за минали месеци продажби, още много преди кризата, също отказаха плащания.

Но има две групи, на оправдаващите се с буквата на закона, като например „Хеликон“, и на онези, които продължават да са коректни докрай, въпреки трудностите или именно напук на тях, изпращат отчети и изплащат фактури, каквито са „Озон“, „Български книжици“, „Нисим“, голяма част от дистрибуторите на книжните борси.

Като спасителна мярка от фалит, издателите заложиха на онлайн продажбите. Доколко те могат да компенсират затворените книжарници?

Когато книжарниците не работят, а има интерес към дадено издание, нормално е читателят да си го закупи с поръчка от електронна книжарница или дори директно чрез електронния магазин на съответното издателство. Статистиката всъщност сочи, че все повече нараства обемът на електронната търговия, не само в световен мащаб, а и у нас. Надявам се книжарниците като физически обекти да продължат да съществуват още дълго време, защото е несравнимо чувството да влезеш в светая светих на книгите, да вземеш току-що отпечатана книга в ръка, да я помиришеш, разгърнеш, прелистиш, дори да се влюбиш в нея още преди да си я занесъл у дома. На мен ми се е случвало.

Какви са наблюденията ти, четат ли повече хората по време на социалната си изолация?

Има две групи от хора, поне според виртуалните ми наблюдения. Едните се запасиха с книги още в началото на карантината и прекарват времето си в четене и чатене. Другите пък се оплакват точно от обратното, социалната изолация до такава степен ги е обезкуражила и демотивирала дори за елементарни домашни или работни задължения, че четат още по-малко отпреди.

Радвам се, че съществуват доста, да ги наречем, гнезда на почитателите на книгите в социалните мрежи, където се споделят отзиви, впечатления, откъси от книги и издателите често са облагодетелствани, когато някой похвали тяхна книга там. Именно сега, по време на кризата, тези групи са едни от най-активните и допринасят за разбуждане на читателския потенциал и у не дотам долюбващите книгите.

Близо 200 книгоиздатели и книготърговци се включиха в кампанията „Купи 1 книга“. Включват ли се читателите в подобни кампании или духовната храна остава на заден план, изместена от битовите разходи?

Именно поради масовостта на инициативата, което като идея, отбелязвам, е повече от похвално за организаторите ѝ от АБК, много читатели бяха раздвоени и разтроени в избора си и по-малките издателства пак останаха като цяло незабелязани. Поне моите впечатления са, че директни продажби от сайта на инициативата до момента не съм реализирал. Издателство „Ерго“ също се включи още в началото с големи отстъпки за всички свои налични издания до края на извънредното положение у нас през сайта и електронната си книжарница, и също чрез кампания във Фейсбук.

В средата на май би трябвало да се състои Пролетният панаир на книгата в НДК. Застрашено ли е провеждането на големите литературни събития в страната?

Моето мнение е, че панаирът няма да се състои. Както бяха отменени и Панаирът на детската книга в Болоня, и Панаирът на книгата в Лондон, и множество други културни събития и инициативи, свързани не само с книгите. Докато няма яснота относно размерите на пандемията в световен мащаб и докато кривата на заразените и смъртните случаи не започне да спада – а вероятно и месеци след това, – ще бъдат отменяни всички предстоящи масови събития.

Твоето послание към четящите хора в страната:

Четенето може да е опиат, който по-силно от всяка дрога може да притъпи самотата, социалната изолираност и страха. То създава и руши светове, разбира се, имагинерни. Така че четете, четете хубави книги и споделяйте прочетеното, но живейте в реалния свят!