Люба Кулезич: Бойко Борисов и Васил Божков свършиха работа на отровители (ВИДЕО)

Разни новини

''Омерзение, погнуса, безнадежност. Ето това е отровна смес, особено ако се впръска във вените на едно обществено тяло. От тази смес се умира по особено мъчителен начин, по-мъчително от COVID-19, умира се с пяна на уста. И точно тази работа на отровители, свършиха премиерът на републиката Борисов и хазартният бос в изгнание – Васил Божков. Сбиха се до кръв задочно. Единият от Дубай, където го натириха, явно за назидание, че си е навирил носа прекалено много, а не се отчита както трябва, на когото трябва, в задкулисието. Това обиталище на корпулентни апетити и тумбаци от години гледа на държавата като на бащиния. И сега в него ври и кипи'', това заяви журналистката Люба Кулезич в своя традиционен монолог, изказван винаги преди частта с нейните гостите в собственото ѝ предаването ''Честно казано с Люба Кулезич по ТВ Евроком.

''Докато се надцакват за останките от поредната разпердушинена империя, този път на Черепа, той се осмели да стреля виртуално право в лицето на премиера Борисов в София. Където пък заради десетте години все по-еднолично разпореждане с властта, му излезе име на бащица. С други думи – началникът на бащинията. Тоест човекът, успял да се докопа до ролята на разпределител на всички онези дебелашки интереси, за които България е само и единствено дойна крава. Но сега кравата е напът да обърне петалата. Дори на това тъй търпеливо животно му дойде до гуша да се гаврят с него узурпаторите на държавния обор, защото предмет на разпрата е не друго, а името на Апостола, на Васил Левски, на самия Левски, на Дякона. Да, на пръв поглед става дума за съдбата на едноименния отбор по футбол. Той отдавна е разсипан като емблема на българската спортна гордост от алчни, некадърни управления, които му се изредиха през годините под носа на продажни политици и управници. Но сега джиросването на акциите му от страна на последния му собственик Васил Божков на името на министър-председателя Борисов – прилича на жигосване с клеймото на предателството. И това е жестоко послание. Не казвам мафиотско, но всички българи сме чувствителни и обременени на тема предателство. Затова посланието на Божков има един прочит: насоса ми акциите, за да вдигна ''Левски'' на крака, а ти да се дуеш пак като спасител, сега ти ги връщам обратно, оправяй се сам, след което твои копои с твое одобрение ми съсипаха бизнеса, заради който лично ти ми възложи да измъкна от батака ''Отбора на народа'', а после ми заби нож в гърба''. Ето тази размяна на любезности, чрез подмятането на акционерна собственост като мръсен парцал, прилича на сцена от мафиотски филм. Дори гений като Копола би се подписал под тази сцена, защото тя съдържа символика по-кървава и от най-кървавата саморазправа в стил ''Кръстника'''', заяви още Кулезич.

''Премиерът, на една уж демократична страна, членка на Европейския съюз, е уличен като съучастник в нелигитимни действия за уреждане на собствеността на частен футболен клуб. Уличен от кого? От хазартен бос, единствен, номер едно 30 години. Над клуба пък тегнат подозрения за ред съмнителни финансови операции през годините, довели до невероятен дълг от десетки милиони. Но най-трагичният залог в тази мръсна игра на покер, между един премиер и един хазартен бос, е името на Дякона. Както написа колегата Калин Тодоров: ''Джиросаха Апостола''. Превърнаха светлия му саможертвен пример в изтривалка за мръсни ръце и лекьосани съвести зад прикритието на великата игра на футбол. Тя пък не рядко е възприемана, и то далеч не само от запалянковците, а и от редица талантливи автори, като метафора на колективния национален дух. На неговата борбеност, целенасоченост, готовност за феърплей, за честна, за всеотдайна игра в името на публика, която е жадна за битки, но с благородни подбуди. И цялата тази магнетична същност на футбола, и то под знамето на Левски, Апостола на българската непримиримост с унижението на робството, беше окончателно подиграна, озлочестена в жалкия цирк с акциите на отбора. Да, Божков заби шамар в лицето на властта, Борисов със страхливата си реакция не успя да отмие унижението, но за всички нас, третирани като дебилна публика на пошло зрелище, с все по-страшна сила виси въпросът на Левски: ''Народе????''.

Монолога на Люба Кулезич можете да видите в самото начало на видеото: