„Куршум джамия“ е построена през 1667 – 1668 г., правителството отпусна пари за ремонта ѝ
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерски съвет за 2023 г. в размер на – 6 311 800 лв. за както следва: 2 900 000 лв. за източноправославното вероизповедание – на Българската православна църква – Българска патриаршия (текущи и капиталови разходи); 500 000 лв. за Мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание (текущи разходи); 1 300 000 лв. за ремонт на оградата на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, 311 800 за ремонт на старата джамия (Куршумлу джамия) в гр. Пазарджик, 800 000 за изграждане на храм „Св. Иван Рилски“ в Лондон и 500 000 лв. за придобиване на храм „Св. Св. Кирил и Метоодий“ в Щутгарт.
Пазарджишката джамия е един от паметниците на културата в нашия град, който може да се похвали с 356-годишна история. По сведения на проф. Иван Батаклиев тя е била построена през 1667 г. Наричана е още Паша джамия или Назър ага джамия, сочи проучвателят и допълва, че нейното минаре е било най-високо, а отгоре е било покрито с олово, заради което е наречена Куршум джамия. Когато я видял пътешественикът Евлия Челеби, тя му направила впечатление като нова и хубава. Единствено тази джамия е оцеляла от османския период на Пазарджик, а също така и надписът ѝ, който в превод гласи:
„С добрата си воля и душа съгради тази велика джамия благодателният Назър Ага – вечен божи дом на мюсюлманите за осветление духа към Мохамеда“. „Прекрасна и блага сграда“. Датата на турски според проф. Батаклиев е 1667 – 1668 г.
През 1574 г. великият везир Дамат Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик – Куршум хан, разположен на главния път в града (днес ул. „Константин Величков“). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханове на Балканския полуостров. Представлява двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловни кубета, и заема площ от 11 570 m2. Турският пътешественик Евлия челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., когато е опожарен. След Освобождението той е окончателно разрушен. Предполага се, че тази джамия е била разположена в непосредствена близост до него.
Относно автора
