Комисията прие на първо четене промените в законите за съсловните организации и за лечебните заведения

Здраве

Без дебати парламентарната здравна комисия прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и в Закона за съсловните организации.

Съсловните организации и Министерството на здравеопазването също подкрепиха промените в ЗЛЗ, според които членовете на органите за управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения, както и на лечебните заведения с държавно или общинско участие в капитала, ще се избират и назначават след провеждане на конкурс, а управителите и изпълнителните членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица пък няма да могат да бъдат лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.

 Единодушна беше подкрепата на съсловните организации за промените в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.

„Чудесно е, че има възможност да се отлагат съборите заради епидемичната обстановка, тъй тя неизменно създава затруднения за организирането и провеждането им. Същевременно обаче те могат да бъдат провеждани при спазване на мерките, като така ще отпадне съмнението, че Управителните съвети се опитват да отлагат съборите с административни средства“, каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Със законопроекта се прави промяна и в Закона за здравето, с която се създава правна възможност за законосъобразно разходване на средствата от собствени приходи на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). „Епидемията от COVID-19 постави на изпитание националната здравна система на страната. Развитието на Националните референтни лаборатории в НЦЗПБ се затруднява все повече от проблеми, свързани е недостатъчното финансиране и недостига на квалифициран персонал, особено на лекари със специалност. Ниското заплащане и липсата на капиталови средства за ремонт и поддръжка на лабораториите води до нежелание на високо квалифицирани специалисти да се включат в колектива на НЦЗПБ“, уточняват вносителите причината за изменението.

„17 са лабораториите в НЦЗПБ, но останахме без лекарите. След COVID-19 ще дойде нещо друго, например 20 или 21, но се видя, че без институция като НЦЗПБ не може. С биолози не може да се чертае стратегия за справяне с епидемия“, каза директорът на Националния център проф. Тодор Кантарджиев.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева обаче заяви, че Министерството не подкрепя направеното предложение, тъй като с предложения финансов механизъм  не можело да се решат проблемите на НЦЗПБ. „Приходите имат целеви характер, ако съответното ведомство предвиди в своята разходна част приоритизирани разходи, това рябва да се направи по време на изготвянето на бюджета, но не и в хода на събирането на приходите“, каза Начева и предложи този параграф да отпадне от проекта.

Предстои законопроектите да бъдат гледани на първо четене и в парламентарна зала.