Китай – с лозунги срещу вируса

Брътвежи

В Китай за последното денонощие са регистрирани само 4 нови заразени с Ковид-19, няма нито един смъртен случай, а 32-ма души са оздравели, съобщи Държавният комитет по хигиената и здравеопазването на КНР. Дали останалият свят ще повярва на тези данни – си остава изцяло негов избор. Истината е, че 6 месеца след началото на пандемията в Ухан, Китай е на път да се отърве окончателно от заразата. Разбира се, за овладяване на положението бяха използвани всички лостове на властта, включително и лозунги в по-малките населени места. Разговаряме с адвокат Асен Велинов, който от 18 години живее и работи в Шанхай.

Какво беше водещо за прекратяването на пандемията в Китай – самодисциплината на гражданите или строгите военни мерки наложени от властта в страната?

Комбинация от тези и други фактори. От личен опит мога да говоря само за Шанхай – не бих казал, че тук имаше строги военни мерки, но имаше бързи и подробни. Живея в средно голям комплекс, в който четири от входовете бяха веднага затворени (и все още са); остана отворен само един, през който може да се влиза само след измерване на температурата и с пропуск, издаден от мениджмънта на комплекса. На същия вход се издигнаха рафтове за доставки, които допреди това идваха до входната врата на всеки апартамент. Други комплекси и населени места имаха по-строги разпореждания: проверки на температурата по домовете, вечерен час, забрана за влизане и излизане между 22:00 и 6:00 ч., ограничения за излизане навън – само по един член на семейство на два или три дни с цел покупка на продукти. Маски се раздаваха от мениджмънта на комплексите при необходимост, но тук и маските са много по-често носени и приемливи, особено през зимата. В момента в Шанхай хората могат да се придвижват свободно само ако могат да покажат електронно генериран зелен код, което е пример, че позициониращите системи на телефоните най-вероятно също играят роля в борбата срещу вируса и дават информация за движението ни. До момента, въпреки че повечето компании отдавна работят, е ограничено влизането на чужди граждани в Китай с цел да се избегне втора вълна, особено през входните точки на страната, каквито са Шанхай и Пекин.

Мерките се актуализират при нужда – в няколко района на страната имаше увеличение на заболелите и там отново затегнаха мерките в посока на карантина. Първият дълъг уикенд през тази година, в началото на април, доведе до огромни струпвания на туристи на някои ключови забележителности като Жълтата планина и Великата Китайска Стена, което доведе до затварянето им и до затягане на мерките за предстоящата почивка за Деня на Труда – от 1 до 5 май. Не се предлагат и туристически пакети и турове, които преминават границите на провинции.

Китай има интернет инфраструктура и мрежа от доставчици и доброволци, които правят както оставането вкъщи, така и изпълняването на мерките по-лесно осъществими.

Един от специфичните методи за превенция в Китай са т.н. лозунги. Разкажете ми повече за тях. Кои са някой от най-запомнящите се от тях?

Лозунгите наистина са много интересни и често забавни. Това е и тяхната цел – да напомнят, дори да заплашват. Те са често срещани в малки населени места, където населението е по-малко образовано и има нужда от лесно запомнящ се израз, който да ги подтиква към действие или към липсата на такова. Те очертават и рамките на взетите мерки:

„Ако се разхождате навън днес, догодина трева ще е покрила гроба ви!“

„Докато не сте използвали и последното парче лук, не ходете до магазина!“

„Маска или командно дишане – решението е твое!“

„Да излизате е самоубийство, стойте си вкъщи!“

„Под карантина не са нашите приятели от Хубей, а вирусът!“

„Имате четири избора къде да лежите: вкъщи, в затвора, в болницата или в гроба!“

„Днес хапни дивеч – утре ще си в ада!“

„Как да покажете обич и уважение към родителите си? Заключете ги вкъщи!“

„Целта ни през 2020 – да останем живи!“

Според официалната статистика на Световната Здравна Организация в Китай от коронавирус са загинали 4643 души. Доколко можем да вярваме в истинността на тези данни? Появиха се предположения, че те са многокрaтно занижени?

На фона на това, че има, както изглежда, и безсимптомно прекарващи болестта, точни данни за броя на заболелите където и да било са понастоящем, а може би и в бъдеще, ще си останат неясни. В световен мащаб има две теории за реалните измерения на епидемията – за многократно завишаване и за многократно занижаване. Това показва липсата на ясна информация, отсъствието на доверие между държави и организации, както и политизирането на темата за епидемията. В такива условия би трябвало да се фокусираме върху минимизиране на последствията от изолацията, риска от заразяване и загубите за бизнеса, без да знаем абсолютно всички факти.

Не разполагам с вътрешна информация за данните от Ухан. По отношение на Шанхай мерките бяха бързи и информацията за заразените подробна – мобилни приложения показваха всички потвърдени случаи; контролът на влизане в града също беше много строг, а дори след отрицателен тест новопристигналите оставаха и остават под карантина за срок от 14 дни. Всякакви видове технологични и физически мерки се предприемаха за ограничаване на епидемията.

Как протече пандемията в Шанхай? Имаше ли същинска пандемия подобна на тази в Ухан?

Не, до момента статистиката е за 647 заразени и само 7 починали. По отношение на мащабите на Шанхай – с население от 24 милиона, ако беше европейска държава, Шанхай би бил седми по население – между Полша и Румъния, и на площ по-малка от тази на област София. Ограниченията, които споменах вече, разбира се създадоха множество проблеми, като и до момента, повече от четири месеца след началото на извънредните мерки, все още не сме се върнали към „нормален“ начин на живот.

Къде сбъркаха Италия, Франция, Испания, Англия и САЩ, че допуснаха рязко покачване на смъртните случаи? Подценен ли беше коронавирусът?

Интересът на международната публика към Китай е всъщност силно ограничен. Въпреки значението на страната за световната икономика, в съзнанието на много хора Китай остава твърде далечен. Мисля, че имаше любопитен момент в продължение на няколко седмици, през които интересът беше да се даряват или продават маски и други предпазни средства на Китай, което доведе частично до последвалите липси в съответните държави. Същевременно много от чуждите граждани напуснаха страната с цел да избегнат епидемията, а след това се върнаха, когато Китай вече даде знаци за успешен контрол.

По отношение на властите, предполагам, че многобройни фактори и неясноти доведоха до противоречиво разбиране и различни мерки – също така мисля, че няма примери за оптимално справяне с епидемията. Често се дава за пример Нова Зеландия, където ограничителните мерки бяха драконовски, като в резултат разболелите се бяха сравнително малък брой. Приложим ли е един и същи модел навсякъде, обаче е трудно да се каже. Пандемията показа колко сложни са отношенията между властите и обществото, бизнеса и персонала, бизнеса и клиентите – липсата на доверие, многото неизвестни във връзка с новия вирус и наличието на множество противоречащи си интереси прави много стриктните или дълготрайни мерки трудни за осъществяване.

Според икономически експерти, пораженията върху китайската икономика ще бъдат много по-малки отколкото тези в Западна Европа и САЩ. В този смисъл да очакваме ли икономическа срив във водещите световни икономики за разлика от едно сравнително бързо възстановяване на китайската?

Отражения върху китайската икономика също има – представители на малкия и средния бизнес, както навсякъде по света, са непропорционално засегнати. Международният бизнес е спрял. Китай, както и останалите държави, очаквано ще се обърнат към вътрешните си пазари, където неизвестните величини са относително по-малко.

В Европа учените все още спорят върху двата подхода за преодоляване на пандемията – строгата социална изолация и груповия имунитет. В Китай беше ли изобщо обсъждан вариант за свободно придвижване на хората при което те да изградят групов имунитет?

Не, мерките бяха с цел да се спре разпространението в страната – карантината и свободното движение започнаха един ден преди почивката за китайската Нова година, наречена най-голямата годишна човешка миграция, по време на която през 2019 г. Министерството на транспорта на Китай регистрира 2.89 милиарда пътувания, свързани с прибиране по родните места, туристически пътувания и други. Такива мащаби на държавата, броят и гъстотата на населението в някои от големите градове и фактът, че семейните събирания за китайската Нова година предполагат винаги събиране на много хора на едно място, бяха достатъчни основания за решителни и бързи мерки.

Как се справя България с коронавируса погледната от чужбина? Какво можем да научим от китайците?

Статистиката изглежда положителна, но въпросът е доколко е полезно и релевантно мнение от чужбина за засегнатите от вируса, относно липсата на работа или дългата изолация. Повечето мерки от Китай не са приложими в български условия, но може би има полезни идеи по отношение на данните за потребителското поведение на китайците в условията на карантина, както и във връзка с креативните идеи на някои компании тук. Трябва също да се очаква, че някои бизнеси ще се възстановят по-бързо от други, но и че желанието за пътувания и забавления остават силни, въпреки че твърде бързото и масово завръщане към тях могат да доведат до нови ограничителни мерки. Ограничаването поне на незадължителните пътувания, срещи и разходки би трябвало да е сред най-лесно приемливите уроци от опита на Китай и други държави, които отбелязват успехи в борбата с COVID-19.

При условие, че пазарите за диви животни в Китай ще продължат да съществуват, можем ли да очакваме в бъдеще заплаха от възникването на нови вирусни пандемии?

Китай взе мерки за ограничаване на търговията с диви животни и прокара закон за затваряне на пазарите за тях. Забравяме обаче, че въпреки многото снимки и клипове, показващи консумация на диви животни, това не е всъщност толкова честа практика: огромната част се използват като съставки в традиционната китайска медицина или са свързани с хилядолетни вярвания, които само законови мерки няма да изкоренят. Китайската медицина, в по-малко проблемната си част, е елемент от културното наследство и международния имидж на страната, като именно най-редките лекарства, съдържащи често и застрашени видове, е частично регулиран, но донякъде и сенчест бизнес на стойност от милиарди. Всичко това означава, че ще отнеме много време, образоване на населението и специално формулирани закони и инициативи на централно равнище. До момента се взеха няколко стъпки в правилната посока, но остава да видим, дали те ще бъдат продължени след като епидемията приключи окончателно.

Трябва да споменем, че изглежда има объркване относно това колко разпространени са тези пазари, както и дали са идентични с т.нар. wet markets (пазари за пресни продукти) – те са наистина навсякъде в страната, но в огромната си част не продават живи животни.

Каква е голямата поука за човечеството от появата на коронавируса?

Независимо дали ще се окаже, че една от жертвите на коронавируса е идеята за глобализация или споделените глобални ценности, бързото разпространение на вируса и сложната комуникация и взаимните обвинения между държави и организации показват един свят, който има нужда да комуникира ефективно, защото няма друг избор. Демонстрираното на недоверие и невъзможност за сътрудничество в условията на криза, когато броят на международните туристи и обемът на инвестиции и търговия преминаха през няколко години на безпрецедентен растеж, чийто двигател бе Китай, са притеснителни.

По отношение на бизнеса също би трябвало да се научат някои уроци относно кризисната и рисковата комуникация, плановете за здравословно равнище на кешовите наличности и разплащания, за да могат компаниите да оцелеят по-дълго. Непосредствено настъпилата невъзможност за изплащане на заплати не би трябвало да продължава да бъде норма, включително за малкия и средния бизнес.

Адвокат Асен Велинов работи в Шанхай, Китай от 18 години. Занимава се с консултантска, преподавателска и медийна дейност, с основен фокус международни инвестиции на китайски компании, навлизане на чуждестранни компании и брандове на китайския пазар, както и брандиране в областта на международния туризъм. Консултант е на Китайската Асоциация на Туристическите Медии (CTJA).