Какво се крие зад изкъртената врата

Разни новини
Снимката е архивна

© Георги Кожухаров

Снимката е архивна

Не е било писано да отплува незабелязано в новинарския поток съобщението на спецпрокуратурата от вчера – как не двама-трима, а 20 души са задържани в Бургас и София рано сутринта във вторник в съвместна операция на ГДБОП, Специализираната прокуратура и Областната дирекция на МВР. Съобщението завършваше с бодрото обещание на 28 ноември – днес, да бъдат изнесени подробности за операцията и повдигнатите обвинения.

Подробностите, и то какви, наистина дойдоха тази сутрин, но не от спецпрокуратурата, а от „Нова телевизия“. Една от гордо изброените в съобщението правоохранителни структури е омазала работата, като разбила не онази врата, зад която се криел търсеният наркотрафикант, а друга.

Слава богу, операцията е свършила само с уплах на още спящите и нищо неподозиращи хора.

И ако се занимавам с тази банална полицейска грешка (сигурно се случва навсякъде по света, даже в Америка – държавата – казват- на най-компетентната полицейска сила и мощ), то е, защото полицията у нас открай време работи през пръсти… Нямам предвид случаите, когато това е нарочно.

И точно защото не се случват за първи път грешките, заслужава да попитаме най-сетне: Това разбиване на врати, влизането с гръм и трясък, крясъците „долу“, „горе“ и прочие киноклишета, смятани за задължителния реквизит на всяка полицейска акция –

вярно ли дават резултат

И наистина ли са задължителни? Няма ли значение кого търсят в „съвместната операция ГДБОП, Спецпрокуратурата и местното МВР“? Едно е да тръгнеш да ловиш наркоман и невъоръжен, друго е зад вратата да се крие въоръжен и опасен бандит – знаят ли по-точно какъв търсят?

Поредната грешка навява тъжни размисли за професионализма на полицията, който си има и по-просто име – знаене и можене. И изключва самохвалството и перченето. Ах, какво геройство е да изкъртиш с един удар вратата на разсъмване и с лъвски рев да разбудиш спящите и да натръшкаш де кого де свариш, пък да се разпищят жени и деца, и баби да захълцат, а ти – въоръжен и мощен, да им заповядаш, ама с крясък – на тях, уплашените до припадък, и те да те гледат в очите и да изпълняват…

За такова геройство българската държава неведнъж е плащала и – по всички личи – че ще продължи да плаща. Да припомняме ли нахлуването в дома на Борислав Гуцанов във Варна с гръм и трясък при спящите му деца, заради което България бе осъдена да плати обезщетение. А натръшкването на братята Дамбови по долно бельо пред изкъртената врата на къщата през 2010…

А онази стряскаща акция в Харманли, при която заради един лабилен човек бе обстрелвана къщата с противотанкови гранатомети, като да е военен бункер – и търсеният загина, а разследване нямаше. И как да имаше – адекватно обективно разследване щеше да покаже професионалната немощ на МВР, граничеща с престъплението.

Поредната разбита по погрешка врата е метафора на неможенето, затова и не може да потъне в потока нищо незначещи новини, понеже навсякъде ставали подобни грешки. И не можем да отмълчим с благодарност към съдбата, че няма жертви…

Advertisements
%d блогъра харесват това: