Какво предпочитате – балкански зоопарк или балканска федерация?

Разни новини

660_ebf644266d72b255206a78c2dee142d9Николай Флоров

Късоумието на балканските държавици не се измерва само с късоумието на техните лидери – то е част от политическото късогледство на техните народи. Едни от тях винят Турция, други Русия, но има и много други, които са си врели, или са искали да си врът гагата в живота на балканските народи.

Ще кажете, че големите държави винаги са доминирали малките. Това обаче не винаги е било негатив: Рим и Византия например са предлагали развит икономически и духовен модел и само етническия инатлък на варварските пришълци по техните територии не е позволил този модел да се наложи напълно.

За Русия никой няма съмнения като към една вечно ретроградна имперска заплаха, с нищо не допринесла за какъвто и да е прогрес, в която и да е завладяна територия.

Великите сили на Балканите са като орела, рака и щуката – всеки дърпа към интересите си. В това се състои и пословичното късоумие на Балканските държавици – тяхната глупост (и невъзможност) да живеят отделно.

А реалността чука с юмрук на вратите им: отворете границите си, забравете за етническите си различия, свържете транспортните си мрежи, създайте общ икономически център за развитие, който да прерастне в обща столица, създайте обща отбранителна стратегия. В рамките на Европейския съюз тези идеи могат да се осъществят само по-лесно.

Кой от тези балкански потурлии не изглежда комично на фона на външния свят: албанци, българи, сърби, гърци, македонци, босненци, черногорци, хървати, румънци и целия калейдоскоп от подгрупи?

И въпреки това те всички се бият в гърдите като бабуни и размахват ножове един на друг с тяхното пословично мъжкарство, бабаитство и хайдутлук. И не само ги размахват, но и режат гърла. Думата «балканизация» и досега е жива част от международния речник като синоним на разединение и териториална вражда.

Неизживеният им национализъм от френски тип е исторически закъснял и  само усложнява пригаждането на този етнически зоопарк към глобалните идеи на новия свят. И което е още по-лошо, това статукво поставя тези народи в истински шах за самото им съществуване. 

Комунизмът, този натрапен руски модел, също остави огромните си кървави следи в живота на Балканите, опитвайки се да пренагласи душевността на тези народи и да преиначи техните традиции. Провалът на тази идеология съвсем не значи, че тези народи успяха да се опазят.

Напротив, огромните загуби в жертви и икономически хаос ще ги съпътстват още дълги години. Материалната и духовна стагнация, на която балканските народи бяха подложени за десетилетия, само удължи агонията на техните напъни за национална уникалност и расова чистота. 

Ум робува, ум царува, ум патки пасе.

Реклами