Kакво донесе Борисов от Туркменистан

Разни новини

Големи надежди от визитата на Борисов в Туркменистан! Но представете си само: туркменистански газ, конкурент на руския, който да се пренася по руска тръба към държава, подкрепила санкциите срещу Русия? Само в анекдот.

Борисов с Медведев„Винаги съм говорил, че Черно море трябва да остане зона за търговия, туризъм, фериботи, платноходи, газопроводи – зона за мир“

Коментар от Емилия Милчева:

Протоколни снимки с протоколни усмивки от среща, на която българският премиер Бойко Борисов пак е говорил за газопровод и газ от Русия, а руският му колега Дмитрий Медведев – за “съчетаване на черноморския и каспийския потенциал”. Това е резултатът от посещението на Борисов в Туркменистан, където той бе единственият премиер от страна-членка на ЕС, взел участие в първия Каспийски икономически форум.

Борисов замина за бившата съветска република с цел да преговаря за газ от Туркменистан. Но пътят на синьото гориво до България зависи от Москва, тъй като и трите трасета за пренос минават през руска територия. И докато българските журналисти говорят за “принципно съгласие” от страна на Медведев за доставки на туркменистански газ, руските не съобщават нищо такова. Но пък отбелязват как на форума руският министър-председател е заявил, че всички проекти в Каспийско море трябва да преминат през екоекспертиза.

“Абсолютно съм убеден, че всички големи проекти в Каспийско море трябва да преминат през задълбочен и безпристрастен екологичен преглед с участието на експерти от всички каспийски страни (Русия, Азербайджан, Иран, Казахстан и Туркменистан – б.а.)”, казва Медведев. А това означава (почти) непреодолими пречки – въпреки уверението на Борисов, че България е “като вход за Европа”. А и представете си само: газ от Туркменистан, конкурент на руския, който да се пренася през руска тръба към държава, подкрепила санкциите на ЕС срещу Русия? Само в анекдот.

Ще го бъде ли Балкански поток„?

В този анекдот обаче има на теория и един хъб “Балкан” плюс една, също на теория, втора тръба на “Турски поток”, която българските власти упорстват да наричат “Балкански поток”. През първата, предназначена за пазара на Турция, газ ще потече през януари догодина. За втората министър Петкова заяви в Туркменистан, че се надява “съвсем скоро нещата да бъдат финализирани и да се пристъпи към подписване на договор”.

Петкова има предвид договор със строителя на нова газопреносна мрежа в България – саудитския консорциум “Аркад”, чиято оферта преди това бе декласирана в полза на участник, зад който седеше руска компания. Надеждите са по тази мрежа да тече газ от “Турски поток” и да се захранва хъб “Балкан”. Тази инфраструктура ще струва на България стотици милиони, които страната ще изплаща с парите от евентуалния транзит за Сърбия и Унгария.

Само че за втората тръба на “Турски поток” все още няма никакви гаранции от страна на Европейската комисия. И едва ли ще има до късната есен, когато изтича мандатът ѝ. А през септември в Брюксел е планирана среща Украйна-Русия за газовите доставки.

В края на юли Москва предложи на Киев да удължи с една година договора за транзит и доставки на газ при “сегашните параметри”. Това засяга същия този Трансбалкански газопровод, който пренася газ и през България и заради чието спиране (и не само) българските власти се борят за втора, пак руска, тръба. Ако Украйна и Русия се разберат за още една година, през България отново ще преминават близо 18 милиарда кубически метра. И “Балкански поток” става излишен.

Митичният хъб Балкан

Как тогава ще се материализира хъб “Балкан”? Впрочем, самата идея за него към момента изглежда абсурдна, тъй като би се захранвал само от руски природен газ. А идеята за хъб предполага различни доставчици, които да предлагат конкурентни цени. Предполага и повече търговци, вместо сегашният държавен монополист. Така че хъб “Балкан” не е напреднал много от онзи лист със схемата на доставките, връчен от Юнкер на Борисов преди година и половина. Въпреки че правителствената пресслужба съобщи как “пред Медведев Борисов е обърнал специално внимание на сериозната работа на българското правителство във връзка с осъществяването на проекта за газоразпределителния център “Балкан”“.

Но въпреки “сериозната работа”, и трите правителства на Борисов не могат да се похвалят със значими успехи в енергийния отрасъл – нито с редуциране на сериозната задлъжнялост на държавната енергетика, нито с големи енергийни проекти. Със закъснение от поне осем години тръгна проектът за интерконектор с Гърция, през който, когато бъде построен, България най-сетне ще може да получава неруски газ, както и втечнен.

Плановете са в края на 2020 да започнат доставки на договорените с Азербайджан количества от 1 млрд. куб. м. газ годишно, покриващи една трета от годишната консумация на България, която към момента е напълно зависима от руското синьо гориво.

Емилия МилчеваЕмилия Милчева

Държавна подкрепа за АЕЦ Белене„?

Извън газа, скоро ще има раздвижване по друг енергиен проект – за втората АЕЦ, оферти за която се подават до 19 август. “Очакваме руската компания “Росатом” да депозира своето заявление за участие”, заяви енергийният министър. Чакат се и предложения от американската General Electric, китайската CNNC, френската Framatome и корейската Korea Hydro & Nuclear Power Co. Името на избраната компания ще стане ясно след година.

Пред журналисти в Туркменистан министър Петкова не изключи това, което енергийни експерти прогнозираха още когато бяха обявени условията за строителство на втора атомна централа – че може да се стигне до държавна подкрепа, но парламентът ще реши под каква форма. “Периодично ще информираме българския парламент (за хода на процедурата – б.а.) и той е този, който ще прецени дали е налице необходимост”, каза Петкова.

Преди година първият заместник генерален директор на “Росатом” Кирил Комаров заяви, че “големите енергийни проекти не могат да бъдат реализирани без участието на държавата под една или друга форма”. Българският парламент обаче реши, че при реализацията на АЕЦ “Белене” няма да има дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, държавни гаранции или каквото и да било друго участие, което да задължава държавата или държавните фирми.

Вероятно обаче ще има. Дали вече не са го обещали на “Росатом”?

Реклами