Какво да правим с руския втечнен газ?
Енергийната криза държи Европа зависима от втечнения газ, което позволява на Русия да увеличи приходите си чрез износ. Намаляването на зависимостта няма да бъде лесна задача, пише Андрей Белий, член на борда на енергийната консултантска фирма Balesene OU и преподавател по енергийно право и политика в Университета на Източна Финландия.
В края на юли тази година украински активисти поискаха пълно спиране на руския втечнен газ в ЕС, което не е първият път, когато се отправят подобни призиви.
Руските потоци втечнен газ към Европа са увеличили бюджетните приходи на Кремъл въпреки инвазията в Украйна. Въпреки че руският производител на втечнен природен газ „Новатех“ е освободен от експортни мита, той все още допринася за бюджетните приходи чрез данъци върху печалбата. Данните от руското Министерство на финансите показват увеличени приходи от целия износ на газ, включително втечнен и тръбопроводен газ, от есента на 2022 г.
Силната зависимост на Европа от нестабилния пазар на втечнения газ на фона на продължаващата енергийна криза усложнява ситуацията. Европейските вносители прибягнаха до спешни мерки, включително увеличени покупки, независимо от неговия произход, като алтернатива на руския газ. Преминаването към втечнен природен газ беше относително успешно въпреки рекордно високите цени. До края на 2022 г. делът на втечнения природен газ надхвърли газа по тръбопроводите на „Газпром“, който продължи да намалява след експлозията на тръбопровода „Северен поток“ през септември 2022 г. Доставките на руски газ по тръбопроводи вече бяха спаднали с 45% в сравнение с предходната година, докато вносът на втечнен природен газ достигна исторически върхове по отношение на обемите.
Успоредно с това вносът на втечнен газ достигна исторически върхове по отношение на обемите на вноса. И все пак веригата за доставки е изправена пред няколко трудности, включително нисък ръст на производството в държавите износителки, недостатъчен капацитет на танкери и ожесточена международна конкуренция за плаващи съоръжения за съхранение и регазификация. В този контекст държавите от ЕС не са склонни да налагат ограничения върху руския втечнен газ. Руският монополист за износ на газ от тръбопроводи „Газпром“ се приема по различен начин в Европа, тъй като руската държава официално контролира компанията. Вместо това руският оператор за втечнен газ е формално частна собственост, но в действителност е де факто строго контролиран от Кремъл. Още през 2014 г., след като Русия анексира Крим, на основния акционер на компанията Генадий Тимченко, бяха наложени европейски санкции поради близките му връзки с руския президент Путин. През 2022 г. Тимченко се оттегли от борда на директорите, за да спаси репутацията на „Новатех“.
В резултат на желанието на Кремъл да запази износа на втечнен газ като заден вход към Европа и приоритета на ЕС при вноса на втечнен газ, независимо от неговия произход, вносът на руски втечнен газ се увеличи с приблизително 20% през 2022 г. в сравнение с предходната година. През първото тримесечие на 2023 г. до 25% от цялото количество, пристигащо на Иберийския полуостров, където се намира най-големият капацитет за внос в Европа, идва от Русия. Белгия, Франция и Нидерландия са други големи купувачи, като тяхната инфраструктура значително допринася за доставките на газ за западната част на континента. Този парадокс възниква, когато Европа се опитва да намали зависимостта си от руския тръбопроводен газ, като увеличи вноса си на руски втечнен газ.
За да се справи с нарастващия дял на руския втечнен газ на пазарите, през февруари тази година Естония предложи въвеждане на тавани на цените на руския втечнен газ, за да ограничи притока на средства към „Новатех“. Целта е да се ограничат печалбите за компанията, без да се компрометират възможностите за физически доставки в Европа. Подобен метод вече беше приложен на петролните пазари след решението на Г-7 да въведе таван на цената на руския петрол от 60 долара за барел. Ефективността на ценовата горна граница е съмнителна, тъй като не се прилага напълно.
Впоследствие Европейската комисия инициира обсъждане на различни мерки за ограничаване на вноса на руски втечнен газ. Въвеждането на ценови тавани обаче ще изисква подобни действия от други големи вносители на газ и САЩ за създаване на правилните пазарни условия. Освен това ефективността на ограниченията върху вноса на руски втечнен газ ще зависи от определени фактори.
Въпреки че експертите вярват във възможността за гарантиране на сигурността на доставките на газ в ЕС без руски втечнен газ, осъществимостта и успехът на ограниченията ще зависи от следните фактори:
– Способността на Европа да осигури дългосрочни договори с алтернативни доставчици, за да намали зависимостта от руския втечнен газ;
– Непрекъснато увеличаване на износа на втечнен газ от САЩ за Европа въпреки нарастващото търсене на газ в Северна Америка;
– Конкуренция с Азия за наличните доставки на втечнен природен газ, която може да се засили, ако търсенето на газ в Китай продължи да нараства.
Докато последните два фактора зависят от динамиката на международния пазар, първият включва търговските решения на европейските газови компании. Основният проблем е в дългосрочните им ангажименти за закупуване на руски газ по тръбопроводи, дори ако „Газпром“ намали потоците. Това може да доведе до двоен дългосрочен ангажимент както за руски, така и за неруски газ, увеличавайки рисковете и разходите на пазарите.
Може би Европейската комисия трябва внимателно да обмисли тези фактори, преди да ограничи печалбите на руските износители на втечнен газ на европейските и международните пазари.
Относно автора
