Как Венецуела затъна толкова дълбоко

Разни новини

Как е възможно страната с най-големите петролни резерви в света да затъне в толкова дълбока криза? Как Венецуела стигна дотук? Интервю с политолога Щефан Петерс.

Peru Venezolanische Familien fliehen nach Peru (Felipe Abondano)

Във Вашата нова книга „Социализмът на 21 век във Венецуела“ Вие цитирате следните думи на един от основателите на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК): „Затъваме в екскрементите на дявола“. Става дума за петрола. Петролът ли е виновен за венецуелската катастрофа?

Щефан Петерс: Петролът вероятно не е виновен. Има хора и общества, които боравят разумно с петролните залежи. Тоест тук не става дума за самия петрол, а за това как се използват печалбите от него, кои социални групи са сред печелившите и кои – сред губещите.

Като заговорихте за губещи и печеливши – погрешно ли е и бедните социални слоеве да извличат ползи от петролните приходи?

Щефан ПетерсЩефан Петерс

Щефан Петерс: Нищо погрешно няма в това – тъкмо в страни като Венецуела, където има големи социални проблеми и те трябва да се решат. Въпросът обаче е дали наистина главно бедните хора в тази страна извлякоха ползи от петролните печалби на страната и как да се намали зависимостта на една икономика от една-единствена суровина.

Означава ли това, че не бедните, а само един малък елит е извличал ползи от петролните печалби?

Щефан Петерс: Не. След 2003, когато петролните цени се вдигнаха и правителството на Чавес във Венецуела извличаше по-големи приходи, ползи извличаха несъмнено и бедните социални слоеве – благодарение на социалните програми и други субсидии. Печеливши бяха обаче също и средното съсловие и елитите. Когато икономиката върви добре, и за по-бедните хора е по-добре, но когато тръгне надолу, както е сега във Венецуела, най-силно засегнати са именно бедните.

Означава ли това, че Венецуела затъва, защото цените на петрола паднаха?

Щефан Петерс: Точно така. И други страни бяха засегнати от това. Само че във Венецуела петролните добиви значително намаляха. А за страна, която зависи само от петролодобива, това е огромен проблем – паднаха цените, намаля добивът, намаля и експортът. И Венецуела изпадна в дълбока криза – просто защото няма алтернативни износни продукти.

Какво трябваше да направи навремето Чавес, за да не се стигне дотук?

Щефан Петерс: Чавес проведе някои реформи – само че те не дадоха плодове, защото не бяха съпътствани от създаването на достатъчно материални стимули за повишаване на продуктивността. Не бяха направени промени в данъчната политика, което би следвало да се очаква от правителство, което смята себе си за социалистическо. Това беше пропуснато. Разчиташе се единствено на печалбите и приходите от петрола. „Да посеем петрол, за да пожънем развитие“ – това бе принципът на Венецуела дълго време. И този принцип всъщност я съсипа.

В книгата си стигате до извода, че Боливарската революция претърпя провал.

Щефан Петерс: Да, тя се провали икономически. Страната няма икономическа основа, Венецуела е толкова зависима от петрола, колкото не е била в цялата си история. Социалното положение е драматично. Успехи имаше, но те не бяха трайни. Не бяха постигнати и политическите цели. Борбата срещу корупцията, срещу клиентелизма, въвеждането на пряка демокрация – всичко това се провали. Освен това сред членовете на правителството се открояват силни авторитарни тенденции. Провали се и прехваленият екологичен социализъм.

Вярвате ли, че Венецуела един ден ще се съвземе и отново ще бъде богата?

Щефан Петерс: В някакъв момент съвземане ще има. Това циклично развитие, преминаващо от силни фази на разцвет към дълбоки кризи, е всъщност много типично за страни с големи петролни резерви. Сегашната криза обаче наистина е най-тежката в историята на Венецуела. Кога страната отново ще се съвземе – това към момента не може да се каже. Не вярвам, че смяната на правителството ще доведе до бърза промяна. Хуан Гуайдо и опозицията възнамеряват в крайна сметка да следват същия модел. Да, те предвиждат значително разширяване на частния сектор в петролодобива, но без да се отказват от принципа да се залага главно на суровини и най-вече на петрола. А точно това би трябвало да се направи – да се поведе принципен дебат за това как Венецуела би могла да се освободи от своята петролна зависимост.

Реклами