Как Русия и Китай искат да спрат “американската хегемония”

Разни новини
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В Кремъл твърдят, че президентите на Русия и Китай се разбират добре. Не е тайна, че Русия се преориентира и икономически, и политически към Азия. Но докато Китай прелива от пари, Москва закъсва.

Тонът на Владимир Путин е почти триумфален, когато обявява, че през 2018 година търговският обмен с Китай е надхвърлил 100 милиарда долара: “Китай е наш стратегически партньор”, заяви той в края на април при последното си посещение в Китай. Днес Путин отново се среща с китайския си колега Си Дзинпин – по време на икономическия форум в Санкт Петербург. Това е 28-та среща помежду им през последните 6 години. С други думи – двамата се познават твърде добре.

В рамките на 3-дневната визита на китайския президент ще бъдат подписани общо 30 двустранни спогодби за сътрудничество. Преди посещението китайският посланик в Русия Ли Хуи повтаряше неуморно, че в дипломатическата област Китай и Русия координират тясно действията си. И наистина, двете страни, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, често блокират инициативи на западните държави. Например опитите на САЩ и Европа за умиротворяване на Сирия или за демократизирането на Венецуела.

“Ние отхвърляме унилатерализма”, уверява китайският посланик. Казано иначе: Пекин и Москва ще се съпротивляват на всичко, което, според тях, е опит за налагане на “американска хегемония”.

Отношението на Запада ги сближава

През първите 5 месеца на тази година двустранната търговия също е продължила да нараства, с което двете правителства не спират да се хвалят. Но особено в Москва избягват да говорят за това колко неравностойни са двете страни в търговията. Русия изнася за Китай най-вече суровини – нефт, газ, въглища и дървесина, докато Китай продава на Русия машини, транспортни средства и стоки за потребление. Стокообменът с Русия съставлява едва 1,9 процента от общата търговия на Китай, за който далеч по-важни пазари са САЩ и ЕС.

Затова пък износът за Китай съставлява цели 15 процента от външната търговия на Русия. Още през 2010 година Китай измести Германия като най-важен търговски партньор на Русия. След 2014 Кремъл се ориентира икономически, а все повече и в политическата област – към Китай и Азия. Това със сигурност се дължи и на западните санкции срещу Москва. В близко време не се очертава тези санкции да бъдат разхлабени, включително заради неуспеха на усилията за постигане на мир в Украйна.

Москва смята, че несправедливо е станала обект на наказателни санкции, а Пекин на свой ред се оплаква от очертаващата се търговска война със САЩ. Китай и Русия се сближават, защото се чувстват застрашени от Запада, казва по този повод деканът на московското Висше училище по икономика Сергей Караганов. Самият той още през деветдесетте години на миналия век пледираше за преориентацията на Русия към Азия, но по онова време никой в Кремъл не му обърна внимание. По-късно Караганов бе включен в екипа от съветници на президента Путин. Според експерта, една голяма част от руския политически елит продължава да се отнася с недоверие към Китай. “Кремъл не залага всичко на една карта, а се опитва да разширява връзките си също и с Индия, Южна Корея, Япония и други азиатски държави”, посочва Караганов.

Оръжия и инфраструктура

Русия и Китай работят много тясно също и във военната област. През септември 2018 руски и китайски военни подразделения участваха в съвместното военно учение “Восток 2018”. Твърди се, че в него са участвали до 300 000 руски и 3 000 китайски военнослужещи. Москва продължава да продава на Китай руски оръжия, но Китай междувременно значително разшири и собственото си оръжейно производство. Особено забележителна е скоростта, с която Пекин изгражда своя военноморски флот.

В Санкт Петербург президентите Путин и Дзинпин ще се опитат да дадат тласък и за разширяването на инфраструктурата по общата граница между двете страни – дълга 4 000 километра. Разликата се състои в това, че Пекин разполага с необходимите финансови средства за това. Много показателен в това отношение е строежът на моста над граничната река Амур в Далечния Изток. Докато китайците за кратък срок завършиха своята половина от моста, дълъг над 2 километра, изпълнението на проекта от руска страна постоянно се отлага – защото Кремъл просто няма достатъчно средства.

Русия