K-pop оживление в центъра на София

Разни новини

Докато правих обичайната си следобедна разходка се натъкнах на млади танцуващи хора в центъра на София, до ЦУМ. Сърцето ми се изпълни с радост, че и моя роден град може да изглежда като други европейски столици – наситени с изкуство.

В рубриката „Продавачи на надежда“ Десислава Томова ви представя корейските Kpop танци, така нашумели напоследък.

Бихте ли се представили!

Аз съм Йо Апостолова. Занимавам се с танци вече от пет години, с Kpop танци от две.

Аз съм Любчо. Занимавам се с Kpop танци от пет години. Не съм се занимавал с никакви други танци преди това. През 2015 година едни приятели ме поканиха да пробвам с тях и пет години по-късно продължаваме. Надяваме се и още.

На какво са носители вашите танци? Какво изразявате чрез тях?

Любчо: Kpop танците са корейска музика. Правим кавъри на певците, които имат хореографии на собствените си песни и всяка песен има някакво различно значение – някои са по-тъжни, други са по-весели. Като цяло музиката е съставена от много различни жанрове. Общо взето е това. Много цветна и забавна музика.

Йо: Да, вече е много разпространена.

Какво ще кажете на хората, които сега искат да започнат да се занимават с този тип танци?

Йо: За мене всеки трябва да опита. Трудно е в началото. Минали сме през много трудности за да си изградим някакво име в Kpop обществото, обаче всеки трябва да започне и мисля, че всеки може да се справи.

Вие сте ученици?

Любчо: И двамата сме студенти.

Какво учите?

Йо: В НБУ – „Анимационно кино“.

Какво ви дават танците?

Йо: Дават ни свобода. Почиваме си. Приятно ни е да се занимаваме. Приятно е да излезем и да покажем на хората, че и ние можем да правим същите неща, които правят корейците. Харесва ни, когато публиката ни харесва.

Каква е връзката между анимацията и този тип танци?

Любчо: Освен, че и двете могат да се опишат като вид изкуство.

Мислите ли да превърнете хобито си в професия – да съчетаете танците с анимацията?

Йо: Мисля да се занимавам с двете неща професионално. Скоро ще отваряме класове на „Уингс“. Ще показваме на децата хореографии по по-лесен начин. На нас ни е трудно да вадим тези танци и след това да ги показваме.

Как се научихте да танцувате?

Любчо: Общо взето, танците са готови, ние само гледаме клиповете, изваждаме си движенията, упражняваме ги до кръв, пот и сълзи и след това продължаваме да ги бачкаме докато не станат. Сами се учим, нямаме учители.

Йо: Опитваме се да докараме и самите изпълнители. Не само танца. Самите тях. Искаме да ги представим.

Любчо: Гледаме концепцията на клипа на песента. Опитваме се да сме с подобни на техните дрехи. Като цяло се опитваме да бъдем тях.

Какво е онова, което ви дава импулс да работите, да се развивате?

Любчо: Нещо, което най-много ми помага да не се откажа е фактът, че го правя с приятели и много ме мотивират хората около мен, защото много ме подкрепят и ми показват, че има все още за какво да живея, има още какво да правя с живота си, не съм безполезен, имам талант. Никога не се отказвайте! Има защо да сте тук.

Йо: Всеки трябва да погледне на приятелите си по друг начин. Ние искаме да сме не просто приятели, а да сме едно малко семейство, защото споделяме общи интереси. В същото време споделяме животите си, защото когато работим по тези танци, ние прекарваме по цял ден заедно, повече отколкото прекарваме с родителите си и това ни мотивира да продължаваме напред.

Видео

Сподели в: