Италианският премиер умело съчетава прагматизма към ЕС и десния популизъм
Първата година на италианския премиер Джорджа Мелони на поста обърка очакванията, защото тя умело смеси атлантизма и прагматизма към ЕС с десния популизъм за имиграцията, културните въпроси и зелената политика, пише Луиджи Сказиери, старши научен сътрудник в Центъра за европейска реформа.
Когато Мелони стана министър-председател на Италия миналия октомври, мнозина се тревожеха, че лидерът на крайнодясната партия „Италиански братя“ ще започне да харчи пари, ще се конфронтира с Брюксел и ще разбие единството на Запада по отношение на Русия.
Тези страхове не се оправдаха. Вместо това Мелони поддържа деликатен баланс. Тя се показа като силен атлантик, възприе конструктивен тон към ЕС и следваше сравнително консервативна фискална политика. Но този прагматизъм върви ръка за ръка с типичните крайнодесни популистки политики и реторика за намаляване на нелегалната имиграция, насърчаване на консервативни ценности и забавяне на зеления преход.
Притесненията, че Мелони ще промени ЕС и външната политика на Италия, се коренят в нейния политически произход от постфашисткото Италианско социално движение в Италия и в реториката срещу ЕС, която я направи известна в цялата страна през последното десетилетие.
В миналото Мелони обвини ЕС за бюрократични престъпления и призова Италия да напусне евротозоната. Тя също така разкритикува западните санкции срещу Русия и изрази възхищение от Владимир Путин, както и нейните коалиционни партньори, лидерът на „Лига“ Матео Салвини и бившият премиер Силвио Берлускони.
До миналогодишните избори Мелони разводни някои от по-крайните си позиции. Трудностите на Обединеното кралство след Брекзит и стартирането на фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, от който Италия е определена да бъде най-големият бенефициент на заеми и безвъзмездни средства, накараха Мелони да смекчи своя евроскептицизъм и да спре да говори за излизане от еврозоната . След инвазията на Путин в Украйна, Мелони твърдо осъди нашествието на Москва в съседната страна и се утвърди като силен поддръжник на Киев.
След като встъпи в длъжност, Мелони следва силно атлантическа външна политика. Въпреки големия скептицизъм сред обществото и нейната коалиция, тя подкрепи кандидатурата на Украйна за членство в ЕС и засили военната подкрепа за Киев, предоставяйки му оръжия, включително системи за противовъздушна отбрана.
Мелони втвърди политиката на Италия спрямо Китай и нейното правителство категорично посочи, че възнамерява да напусне инициативата на Пекин „Пояс, един път“, към която Италия се присъедини през 2019 г.
Веднъж встъпила в длъжност, Мелони изостави или намали повечето от обещаните преди изборите увеличения на разходите, съзнавайки, че те биха подкопали доверието в нея и биха предизвикали съмнения относно устойчивостта на дълга на Италия, който възлизаше на 147% от БВП в края на 2022 г.
Необходимостта от поддържане на потока на средствата от фонда за възстановяване на ЕС също накара Мелони да смекчи допълнително своята реторика към ЕС. Нейната европейска политика се фокусира предимно върху преследването на традиционните приоритети на Италия – по-големи усилия на ЕС за намаляване на броя на мигрантите, които пристигат в Италия, по-гъвкави фискални правила на ЕС и повече съвместни заеми от ЕС за справяне с външни шокове.
Силният атлантизъм на Мелони и прагматичната й позиция към ЕС й позволиха да се отърве от голяма част от тежестта, свързана с нейния крайнодесен произход, и да се представи като по-умерен консерватор. Тя е изградила добри работни отношения с президента на САЩ Джо Байдън и основните лидери на ЕС като председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и германския канцлер Олаф Шолц. Отношенията с френския президент Еманюел Макрон обаче бяха по-проблематични и изпъстрени със спорове, особено относно миграционната политика.
Прагматизмът на Мелони към ЕС, силният атлантизъм и относителната фискална сдържаност вървят заедно с продължаващите десни популистки политики по много други въпроси. Мелони обяви политиката си за справяне с незаконната имиграция, затруднявайки работата на спасителните лодки на НПО-тата в Средиземно море.
Тя се представи като защитник на консервативните западни ценности и приложи някои политики, например като направи по-трудно еднополовите двойки с деца да бъдат признати за родители. Дори в икономическата политика популистките инстинкти на Мелони все още са видими, както се вижда от нейния план за облагане на допълнителните печалби на банките от по-високи лихвени проценти, който се оказа толкова вреден, че трябваше да бъде частично отменен.
Колко дълго Мелони ще успее да запази баланса си? След европейските избори догодина тя се надява да засили влиянието си в ЕС. Досега социологическите проучвания сочат, че нейната популярност се е повишила след миналогодишните избори
Междувременно нейното господство над италианската десница е неоспоримо, а лявоцентристката опозиция е разделена и неефективна. Рейтингите на Мелони бяха подкрепени от икономиката на Италия, която успя да устои на спирането на руския газ миналата зима и се очаква да нарасне с 1,1% тази година, според данни на МВФ .
На хоризонта обаче се задават предизвикателства. Изпълнението на фонда за възстановяване на Италия е в застой, като много проекти са изправени пред забавяния. Това накара Европейската комисия да отложи и ограничи някои от плащанията от фонда. По-нататъшните забавяния на плащанията ще накарат Мелони да изглежда некомпетентна.
По подобен начин нарастващият брой мигранти, пристигащи в Италия с лодки през Средиземно море, може да бъдат проблем за Мелони, като се има предвид, че тя е заложила толкова много политически капитал за намаляване на пристигащите.
И накрая, най-зловещо за Мелони е, че БВП на Италия се сви с 0,3% през второто тримесечие на годината, което предполага, че икономиката може да се забавя.
Вътрешните трудности биха могли да накарат Мелони да прибегне до високорискови популистки тактики, за да запази подкрепата на своите избиратели. Наскоро обявеният от нея данък върху допълнителните печалби на банките може да е само първият пример за непостоянни и вредни политически грешки.
Колкото повече Мелони се запъва на вътрешния пазар, толкова повече ще отслабва нейният внимателно изграден международен имидж на прагматизъм и компетентност. Това може да е фатално за нея.
Относно автора
