Инженерингът на корупцията по високите етажи на властта от Георги Първанов до днешните му подобия

Разни новини

Отговорът на въпроса защо управляващите така самоуверено са се облажили с луксозни апартаменти по силно занижени цени от фирма Артекс инженериг без да се опасяват да бъдат разкрити се корени във факта, че подобна и дори още по-нагла далавера остана ненаказана през 2006 г.

А беше още по-нагла защото ставаше дума не просто за силно занижени цени, а направо за подарени мезонети на действащия президент Георги Първанов от оръжейния търговец Петър Манджуков. 

В случая с мезонетите, предназначени за властващото семейство Първанови, употребили за параван като собственик по нотариален акт на подаръците близкия семеен приятел от Перник Владимир Лазов, имаше ключ към разобличаването на заговорниците. Наричаше се ИСА Инженеринг. Това беше фирмата, която е трябвало да осъществи довършителните работи по двата мезонета.

След като скандалът гръмна от екрана на БТВ чрез въпроса, който зададох в ефир на др. Михаил Мирчев, член на предизборния щаб на Първанов в навечерието на втория му мандат, съпругата Зорка Първанова беше оставила ключовете от двата мезонета в Иса инжинеринг без да ги търси повече като превантивна мярка в случай, че някой пожелае да разплете следата. 

Две фирми, един инженеринг. 

Инженерингът на корупцията през 2006 г. не успя само в едно: Първанови бяха принудени да се откажат от придобивката. Мезонетите, уж придобити законно от Лазов за негови собствени цели, пустееха години наред. Кой “идиот” си купува от Перник в луксозен квартал в София два мезонета, за да ги държи години наред да мухлясват? Лично съм проверявал.

Става дума за същия този семеен приятел на Първанови, дружбата с когото криеха като държавна тайна. Присъствието на президентското семейство на сватбата на сина на Лазов в НДК през 2010 г. беше охранявано от НСО сякаш някакви световни терористи се канят да надничат в скъпарския ресторант в центъра на столицата.

Самият Лазов, който след това от дребен предприемач се превръща в голям играч на терена на държавните поръчки (например за реновирането на сграда, свързана с детството на Първнов в родното му село Сирищник по цени, съответстващи на луксозното строителство в Персйския залив!), не само се скри от няколкото журналисти, опитали да се свържат с него, но имаме и глупостта да праща служители на фирмата си да изкупуват в Перник (а дори и в софийски книжарници) “Президент на РъБъ” с надеждата, да поприкирие лъсналата голотия.  

Провалих им личния кеф, но изобличаването им така и не се състоя. Чак от Норвегия дойде телевизионен екип и засне репортаж по темата, след като написах книгата “Президент на РъБъ” през 2010 г. Норвежките зрители видяха поне сградата с мезонетите. Но на българските зрители и до днес не се намери храбра българска телевизия да им я покаже. 

В крайна сметка, макар и провалена от личната ми журналистическа акция, далаверата  успя да бъде потулена. Ето защо хората на Борисов, близък (първо подчинен, а после и приятел) на Първанов днес вървят по стъпките на безнаказаността, за която отлично са осведомени. Само че този път срещу тях застана не някаква отделна свободна личност, а “Свободна Европа”, закрита към онази 2006 г. 

Давам си сметка, че този текст ще има моята съдба. Ще бъде оставен да си “лае” самотно. Но за протокола прилагам кратък списък на съучастниците в отказа да бъде разобличен онзи, за когото написах в книгата си, че е дал тон за корупция от най – високото място в държавата и всеки, който гледа нагоре, си казва “ аз пък да не съм по-долу”. Така и стана. Лошият пример е заразителен, както обичат да признават любимите на Първанов и компания руснаци. 

Освен споменатият Лазов и “дарителят” Петър Манджуков, който господарски отрече в няколко интервюта в жълти вестници да има нещо с далаверата с мезонетите ( в нотариалния акт на мезонетите стои подписа “само” на сина му), по веригата като съучастници се изявиха следните лица и фактори. 

На първо място “блести” с брилянтната си полицейска преградна (ре)акция вътрешният министър Румен Петков. По негова заповед след злополучното предаване “В десетката” на посочения от мен адрес в кв. “Гоце Делчев” в София пристигат патрулни коли. Полицаите са инструктирани да лъжат, че имало обир. Целта е да не се допускат журналисти да проверят за наличието на въпросните мезонети. Напразно усилие. Няма такива. С едно изключение на колега от “Капитал”.

Той обаче не пожела да му благодаря в книгата си “Президент на РъБъ” . Две години по-късно намери причина да ми се обиди за друго до степен, че започна да ме кълне по форумите, без да желае да обясни защо не иска да си признае гордо заслуженото бащинство на документалното разследване  на аферата с мезонетите по наистина горещите й следи. 

Самият в. “Капитал”, към когото и днес ме “пришиват” заклеймяващо (но без никакво основание), оттегля в последния момент намерението си да публикува разследването на (не)споменатия колега. Той беше доказал само за 3 дни след предаването “В десетката” от 8 октомври, че мезонетите наистина са били подарени на Първанов.

Един свидетел се бил отказал от думите си (от страх, както изрично ми беше подсказано ), обясниха ми от “Капитал”. Така разследването им видя бял свят едва в моята книга 4 години по-късно. Без никакви последици за участниците в корупционната схема, превърнали се в светъл пример за днешните високопоставени корупционери. 

Шефът на БТВ (също подставено лице) Албърт Парсънс първо се ангажира с твърдение, че съм бил нарушил “високите американски стандарти” , задавайки въпроса за апартаментите на 8 октомври 2006 г., но после буквално изчезна от България в рамките същата седмица. И никога повече не се появи. Особено след като думите му бяха опровергани, както от Комисията по етиката в електронните медии у нас така и в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на демокрацията в България през 2006 г. 

ОТ БТВ, като единствено изключение от всички журналисти в телевизията, Николай Бареков участва с кръчмарски ентусиазъм в разправата с мен “посмъртно”, обяснявайки от екрана на предаването, че на такива като мен не трябвало да се позволява да превръщат медията в “жълта”. 

“Консултантът” на БТВ Красимир Гергов, известен на всички интересуващи се като задкулисния собственик на БТВ, запази царствено мълчание – какво там значи вече някакъв си водещ, с чието име на уста иначе е убеждавал премиера Иван Костов телевизията да получи лиценз (без самият аз да знам, че съм бил употребен по този начин). 

Фактът, че това се е случило, научих от подставения Парсънс, който ми оказа демонстративната чест по този повод да ме повози в своя началнически автомобил на връщане от Банско от празненство на създаващия се през есента на 2000-та година екип на телевизията. Беше щастлив да ми довери, че името ми е произвело очаквания ефект. “Добър избор”, казал Костов, когато просителите му съобщили кой ще да е лицето на публицистиката в телевизията. 

Слави Трифонов косвено защити своя приятел от ловната дружинка Георги Първанов като ми отказа стоп кадър от предаването си, в което на дивана му е Зорка Първанова, а в публиката се вижда Георги Първанов, обграден  от явно двамата си най-добри лични приятели – Венци Деянов, подсъдим за длъжностно присвояване пернишки митничар и споменатият вече Владимир Лазов. Явно в ролята на “идиота” трябваше да бъда аз, за да повярвам, че суетният Трифонов нямал архив точно от предаването, в което интервюира булката на държавния глава, а самият бос на държавата го аплодира сред публиката. 

Други медии участваха ентусиазирано. Като “24 часа” в лицето на гл.р. Венелина Гочева. В предаването на Бареков но БТВ тя беше поканена да налее катран върху главата ми, рисувайки ангелски образ на др. Първанов, за когото в частни разговори се хвалеше, че му гостува и му готви боб по любима рецепта (то и Бойко Борисов в началото на 90-те години ходеше на Коледа на гости на майката на приятелската си Цветелина, която го гощаваше с боб със свинско, таза бобена аналогия между тези “народни хора” може да бъде проследена до Човека от народа от Правец, който също си падал много по боба, но това е друга тема). 

Много са за изброяване, но с принос в моето очерняне и избелването на образа на Първанов определено се открои и в. “Стандарт” на Славка Бозукова .”Двете каки” Славка и Венелина си извоюваха удоволствието чрез слугински интервюта да обслужат отмъстителността на Първанов, който да се гаври с моя милост без право на отговор. 

Опит да извлече нещо от скандала по горещите му следи направи Мартин Карбовски. Покани ме в предаването си в “Дарик”, но после с плачлив глас ми се обади да ми съобщи, че му забранили и за компенсация му позволяват да покани самия Иван Костов (който едва ли е разбрал, че е бил поставен в унизителното положение да бъде употребен като “компенсация” на някакъв си Иво Инджев, оказал се “по-страшен”). 

Ще се огранича до представителния “отбор” в защитата на Първанов от моя скромност , описан по-горе. На онези, които помнят, се извинявам за повторението на фактите, които не са длъжни обаче да четат. На други обаче и толкова извениние не дължа. 

В опитите си да оневини засегнатите от аферата с евтино закупените апартаменти партийци и началници редовният адвокат на ГЕРБ Тома Биков сега заявява от щедро предоставената му за целта телевизионна трибуна откровеничи, че големите фирми, кто Артекс инженеринг, може ли да се позволят да продават евтино на видни политици, защото за тях това било реклама. Това е като да гасиш пожар с бензин. Защото не цената, на която си купен, е важна , а самият факт, че си се продал. За да станеш за две стотинки.

Апропо, злополучният благодетел на Първанови в историята с мезонетите също се беше хвалил наляво и надясно, че е задомил не кого да е. Реклама! за пред други лакомници!

Както се вижда днес, рекламата е изиграла своята роля, но макар някакъв си Инджев да е отстранен от свободната журналистика в “големите медии”, “Свободна Европа”взе, че се завърна в България. С нея не могат да постъпят аналогично, както с моя милост – с пренебрегване, презрение и пълно премълчаване. Съответно “големите медии” се видяха принудени да се включат в отразяването на неотразимите по своето нахалство дела да далавераджиите. 

Всичко написано по-горе се отнася обаче не само за изпадналите в беда в очите на зрителите на грозната картинка днешни управляващи. То е напомняне за корените на явлението и сред т.н. опозиция в наши дни, която направи всичко, за му се размине на бившия шеф на БСП Георги Първанов разобличаването, издрапал до върха на държавата.  

Реклами