Интелектуалци с апел срещу позицията ни за Македония

Разни новини

Тръгна петиция срещи позицията на българското правителство за интеграцията в ЕС на Северна Македония.

Изразяваме нашето разочарование и дълбока тревога от огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за абсолютно недопустимо, се посочва в документа.

Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното разбиране, че по въпросите за идентичността на всички исторически личности съществуват лесни и еднозначни отговори от днешна гледна точка, поради което и поставя въпросът на плоскостта „или българин-или македонец“, се отбелязва в петицията.

Вместо да се поставяме ултиматуми, искаме да обърнем за пореден път внимание, че трябва да има по-активна българска политика в западната ни съседка. Кога ще има кореспонденти на БНР и БНТ в Скопие? Кога ще има по-трайно културно присъствие на България там? Кога ще бъде възстановена успешната практика за побратимяване между градовете в двете страни? Защо не се правят съвместни проекти, финансирани от България? Колко още ще чакаме започване строителството на Коридор 8, от който доказана полза имат България, Северна Македония и Албания? Колко години още трябва да минат, за да се направи ж.п линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София при положение, че това уж бе договорено?, се припомня в документа.

ДЕКЛАРАЦИЯ ПО РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЗА МАКЕДОНИЯ

Ние,

Граждани на Република България и Република Северна Македония, без разлика на политически пристрастия и национална идентичност, общественици, български граждани потомци на родове с корен от Македония,

Изразяваме нашето разочарование и дълбока тревога от огласената Рамкова позиция на българското правителство по преговорите на Република Северна Македония за бъдещо членство в Европейския съюз. Смятаме това завръщане към езика на националкомунизма за абсолютно недопустимо.

Отчитаме като разумни залегналите изисквания за ускоряване работата на Смесената комисията по исторически и образователни въпроси и постигане на по-бързи резултати от нея, както и за по-голям обществен отзвук от работата ѝ. Смятаме наистина за удачно вече постигнатите договорености да се отразяват и в различни информационни табели с историческа насоченост, в учебни програми по дадени дисциплини в училище, при паметници, плочи, гробища и др., както и в изказвания и коментари на държавници, политически фигури и медии, свързани с отразяване на исторически събития.

Заедно с това, не можем да не констатираме, че цялостният тон на т. нар. Рамкова позиция спрямо Република Македония е недопустим. В нея се съдържат редица притеснителни и проблематични изисквания. Заложено е, при това неколкократно и като червена нишка, предварително и трудно защитимо от научна гледна точка недискусионно фундаментално разбиране за „общата ни история до 1944 г.“ На няколко пъти тя се загатва като история на само един народ – „българския народ“. На практика се настоява македонската страна да препише досегашната българска история до тази година. Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековната култура и цивилизация. Затова осъждаме често използваното от някои националисти и от двете страни понятие „кражба на история“.

Рамковата позиция съдържа в себе си и наивното разбиране, че по въпросите за идентичността на всички исторически личности съществуват лесни и еднозначни отговори от днешна гледна точка, поради което и поставя въпросът на плоскостта „или българин-или македонец“.

В нея се съдържа и едно дискриминационно спрямо македонските подрастващи изискване. То е свързано с настояването съответните „исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално“. Имайки предвид указаните хронологически рамки, в случая

видимо не става дума за загриженост учениците в България и Македония да се запознаят с оригиналните исторически извори. То е насочено единствено към едната от двете държави с нескрити по-далечни цели.

В Рамковата позиция се съдържа категорично изискване свързано с периода 1941-1944 г., без той все още да е бил подложен на сериозен научен анализ отиващ отвъд твърде идеологизираните българска и македонска (бивша югославска комунистическа) историографска гледна точка.

Пропуска се, че са налице в Република Македония множество вече реабилитирани жертви на югославския

комунистически режим, репресирани не само поради българското им самосъзнание, а като вече убедени македонци и привърженици именно на свободна и независима Македония.

Но най-притеснителното е, че Рамковата позиция на българското правителство се препотвърждава изрично крайно необяснимото за международната общност неуважително отношение към политическата и културна идентичност на Република Македония. Отричането и понижаването на създадената през последните десетилетия македонска култура може само да нагнети омраза към България. По този начин българската рамкова позиция вместо да засили връзките ни на база нашата обща история, ще се превърне в нова разделителна линия на подозрение и неприязън. Всичко това е дълбоко обезпокоително и то поставя под съмнение цялостното развитие на преговорите в бъдеще.

Вместо да се поставяме ултиматуми, искаме да обърнем за пореден път внимание, че трябва да има по-активна българска политика в западната ни съседка. Кога ще има кореспонденти на БНР и БНТ в Скопие? Кога ще има по-трайно културно присъствие на България там? Кога ще бъде възстановена успешната практика за побратимяване между градовете в двете страни? Защо не се правят съвместни проекти, финансирани от България? Колко още ще чакаме започване строителството на Коридор 8, от който доказана полза имат България, Северна Македония и Албания? Колко години още трябва да минат, за да се направи ж.п линията София – Скопие? Защо не се гледа българска телевизия в Скопие и македонска в София при положение, че това уж бе договорено?

Изказваме нашата дълбока тревога, че чисто конюнктурни и вероятно предизборни съображения и амбиции, рискуват за пореден път да поставят на

изпитание процесите, на които бе поставено начало през последните повече от две години.

За нас изграждането на стратегическо партньорство с Република Северна Македония е от изключително

значение за утвърждаването на българските национални интереси и национална сигурност.

Обръщаме се към ръководните кръгове в двете страни, както и към участниците в Смесената комисия да се издигнат на висотата, която им предоставя историята и да не оставят шансовете за приближаване на двата братски народа и бъдещ общ живот в Европейски съюз да бъдат пропилени.

България
Поставете оценка:

1

Оценка 1 от 1 гласа.