Империята на зл(ат)ото, награбено от руския народ

Разни новини

Навършват се 11 години от нахлуването на руските войски в Грузия на 8 август 2008 г. Режимът на Путин обоснова агресията си като помощ за “братушките” от Южна Осетия и Абхазия (ударно снабдявани с руски паспорти в навечерието на войната), пожелали да се отцепят от Грузия (както Чечня от Русия, смазана обаче от същия този режим на Путин) .

Претенцията на огромната Русия да защитава сепаратистките дребосъци от “голямата” Грузия си остана куха претенция на побойник, претендиращ да раздава правосъдие на правата на (многократно) по-силния. И до днес двете отцепени от Грузия  територии си остават под световна карантина като прокажени рожби на Кремъл, но окуражената от твърде сдържаната международна реакция в защита на грузинската териториална цялост Русия повтори упражнението чрез ескалация на своята агресивност срещу далеч по-голямата, но все така многократно по-слабата Украйна през 2014 г.

Този път, макар и със закъснение  (след политиката на широко затворените очи пред бруталността на руската мечка в Кавказ), международната реакция се пробуди.

Като става дума обаче за “големите” и “малките”, гигантската Русия, която инвестира приходите си от природни изкопаеми в милитаризацията на държавата, макар да има по-малко магистрали от България дори, особено поучително е сравнението с някои малки по територия, направо незабележими на картата страни, които слагат в малкия си джоба руската икономика. 

В началото  на 90 години, когато Съветският съюз се разпадна под тежестта на собствената неадекватност, чест пример в това отношение беше Холандия, задминала по онова време Русия по брутен вътрешен продукт. Холандия обаче има един “пропаганден недостатък”: не само вирее късметлийски в съседство със себеподобни богати държави, но и е била европейски колониалист. С тези нидерландски дадености Русия и русофилите обичат утешително да си обясняват заможния живот на производителите на лалета, привлекли една от дъщерите на Путин да се задоми там. 

Нищо подобно за оправдание на руската изостаналост не притежава безкрайно по-малката по територия (по-малка и от България) Южна Корея. И най-злобният русофил не може да измисли никакво друго злословие по адрес на този индустриален гигант с териториалните размери на джудже, лишено от “грам” природни ресурси, освен с “американския фактор”. Сякаш американците, понеже си нямат друга работа, са откъснали от собствената си уста невероятен залък и са го сервирали в този вид на южните корейци, а не самите азиатци са си създали в рамките на един човешки живот богатството, за каквото руснаците не могат и да мечтаят.

А и какво им пречеше на руснаците да приемат протегнатата американска ръка, доказала своята решаваща роля за тяхното оцеляване през Втората световна война? 

На Русия Америка й трябва като враг, за да има с какво да оправдава мизерията в която живеят десетките етноси във федерацията, макар да маршируват върху природни богатства, каквито никоя друга страна на планетата не притежава.

В името на тази надпревара с логиката, сбъркана по дефиниция поради “важността” на държавата в главите на народа, дресиран от векове народ да се жертва с азиатска решителност за целите на самодържието, днешните руснаци търпят да ги мачкат в родината им. Ако не броим онези милиони от тях (сумарно горе-долу колкото населението на България и половина), които използваха внезапно и неочаквано придобитата свобода да избягат в “покварения” западен ареал, в който човешките същества гнездят в условията на прогрес и доста повече човещина.

Ако се върнем на корейският пример и на факта, че миниатюрната южна част на полуострова произвежда повече от руския динозавър, можем само да гадаем какъв щеше да е ефектът от трудолюбието на целия корейски народ, ако северната му част не беше вкарана в комунистическия концлагер тъкмо от СССР и неговия китайски аналог.

Вместо това и днес целият нормален свят се опитва да възпре комунистическата метастаза, посята от Москва и Пекин по техен образ и подобие, която си знае едно: имаме ракети и можем да ви въвлечем в нова война. Точно както разсъждават и в Кремъл, макар да не се признават вече за комунисти.

Най-голямото нахалство от страна на руските империалисти се състои във факта, че оправдават милитаризма си като наложена отвън надпревара във въоръжаването, макар и за слепите да е  видно, че последната съществуваща на земята сухоземна империя се ръководи от мотиви за оцеляването на своите вождове в търсенето на външни врагове. И на практика подклажда надпреварата със себе си във времето.

Разликата между днешните и вчерашните руски вождове, отбелязвана и от руски опозиционни коментатори (някои от които избягали на запада, за да могат кажат истината),  е в износа на награбеното от руския народ. 

Уверени във векуването на режима си, съветските началници притежаваха империята и разполагаха с всичко, което работническо-селската им фантазия можеше да измисли като луксозен личен живот, включително и чрез внос на лукс от омразния капиталистически свят. Бяха се окопали в рамките на своята една шеста от планетата. Верни на идеологическото си тъпоумие обаче бяха “пропуснали” да си гарантират поколенията с износ на имане извън границите на СССР. 

Днешният режим в Кремъл категорично не вярва във векуването си. Ето защо си е сложил награбените яйца в западната кошница. И лъже непрекъснато, че е готов да унищожи самата златна западна кокошка, която притуря чрез банковите лихви нови руски кукувичи яйца в своя полог.

Най-големият ужас за тези мародери, водещи гражданска война срещу руското население, не е свързан с война на своя територия, нито с износ на такава на Запад, защото такава не предвиждат – не са луди да бомбардират бъдещето на правнуците си. Те треперят да не им експроприират парите и имотите така, както болшевиките са постъпили в Русия със заварените богатства на своите сънародници.

Ето защо главната грижа на Путин и компания (вкл. компаньонките им в България) е борбата срещу санкциите на Запада. Ами ако наистина решат да санкционират авоарите на другарите (на Путин)?

Тази мисъл не им дава мира. Изповядват “миролюбие”, нуждаещо се от все повече ракети, включително в Крим, където се очаква разполагане на такива, насочени срещу НАТО, т.е. срещу България. 

В този шах ще постигат само мат (на руски това е събирателно понятие за псуване на майка). Само че пешките им тук кудкудякат в тон с тяхното кукуригане на милитаристичния стобор, за да се докажат като верни поданици на щедрите си спонсори. 

Русия, която не може да си купи уважение и привлекателност, може да е бедна в сравнение с Южна Корея, но е щедра като Крез в подкупването на цели партии. Това тя го може както никой друг. 

Огледайте се и ми кажете дали познавате бедстващ русофил в България. Позволявам си по този повод да припомня за финал онова, което вече съм писал (и после със смесени чувства, поради това, че не съм цитиран, видях да се разпространявана в интернет) у нас: рус(к)о гладно нема.  В Русия има, тука нема. Не е шопски виц, а е самата реалност. 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ЮЖНА КОРЕЯ НАД РУСИЯ: http://istinata.bg/?p=1356

НА СНИМКАТА: Така някои руснаци иронизират в мрежата очакването си за “правата линия” на Путин (по аналогия с неговите пропагандни телевизионни пропагандни изяви в предаването “Пряка линия”) 

Реклами