Голямата шесторка

Брътвежи

Няма как да говорим за граждански права в САЩ без да споменем знаменитата Голяма шесторка. Тя включва лидерите на шест видни организации за граждански права – Мартин Лутър Кинг- младши, Джеймс Фармър, Джон Луис, Аса Филип Рандолф, Рой Уилкинс и Уитни Йънг, които имат определящо значение за организирането на т.нар. Поход до Вашингтон за работни места и свобода през 1963 г., в разгара на Движението за граждански права в САЩ.

В автобиографичната си книга „Разкрий сърцето“ (Lay Bare the Heart, 1985), Джеймс Фармър пише, че названието „голямата шесторка“ възниква със създаването на Съвета за обединено лидерство за граждански права (Council for United Civil Rights Leadership). Фармър не включва А. Филип Рандолф в списъка на „голямата шесторка“, а посочва вместо него като шести член на групата Дороти Хайт, ръководител на Националния съвет на чернокожите жени. Той отбеляза също, че пресата често нарича групата „голямата четворка“, пренебрегвайки Дороти Хайт и Джон Луис, заради сексизма и възрастовите пристрастия, които са много характерни за този период, въпреки че те двамата са неизменни членове на „голямата шесторка.

Журналистът и историк Патрик Хенри Бас, описва възхода на шестимата лидери до знаменитости: „Все повече и повече тези шест забележителни личности живееха в два свята: политически и личен, единият – бял, в който все още бяха непознати, но все по-запознати с неговите вътрешни и външни правила, другият – черен, където към тях се отнасяха като към членове на семейството“.

Мартин Лутър Кинг-младши (15 януари 1929 г. – 4 април 1968 г.), председател на Конференцията на южните християнски водачи (Southern Christian Leadership Conference), баптистки пастор в началото на кариерата си, активист, най-известният лидер на Движението за граждански права. Кинг печели Нобеловата награда за мир през 1964 г. и посмъртно е награден с Президентския медал на свободата  през 1977 г., девет години след убийството му през 1968 г. Заради популяризирането на ненасилие и расово равенство Кинг е считан за миротворец и мъченик от много хора по света.  През 1983 г. Роналд Рейгън подписва решение за обявяване на национален празник, посветен на М.Л.Кинг. Той се отбелязва за първи път през 1986. От тогава до сега всеки трети понеделник на януари се почита официално паметта на Мартин Лутър Кинг. През 2011 г. Барак Обама открива негов паметник в парка „Национален мол“ във Вашингтон, където могат да се видят още много други паметници на личности с голям принос за американската история. Паметникът на Кинг е в непосредствена близост до тези на Рузвелт, Линкълн и Джеферсън.

Джеймс Фармър (12 януари 1920 г. – 9 юли 1999 г.) основава Конгреса на расовото равенство (Congress of Racial Equality) през 1942 г., пацифистка организация, посветена на постигането на расова хармония и равенство чрез ненасилие и пасивна съпротива. Той е избран за неин първи национален председател през 1953 г. Когато попитали Фармър: „Кога ще се съпротивлявате?“, той отговорил: „Ние се съпротивляваме, но с нови оръжия“. Идеите на Фармър насърчили появата на множество седящи стачки и автобуси с протестиращи в опити за борба със сегрегацията в ресторантите и обществения транспорт. Тези опити  спечелили национална слава на Конгреса на расовото равенство. Хората в цялата страна били вдъхновени да участват като доброволци на страната на организацията,  застъпваща се за гражданските права. По-късно Фармър определя този приток от последователи като „най-голямото си постижение“.

Фармър не присъства на Похода до Вашингтон през 1963 г., тъй като е затворен в Луизиана за „нарушаване на мира“ след опити да организира протести. Той стартира неуспешна кандидатура в Конгреса през 1968 г. По-късно бива критикуван заради решението му да работи за президента Ричард Никсън, за което Фармър твърди, че било възможност за афро-американците пряко да повлияят на федералната политика. Той е награден с Президентския медал за свобода през 1998 г. за усилията си по време на Движението за граждански права.

Джон Луис (21 февруари 1940 г. – 17 юли 2020 г.) става лидер на Движението за граждански права като председател на Студентския координационен комитет за ненасилие (Student Nonviolent Coordinating Committeе) и като участник с други лидери за граждански права като Даян Неш, Джеймс Бевел и Бернар Лафайет от студентското движение в Нешвил (1959-1962). Луис е един от активистите срещу сегрегацията в обществения транспорт. Още докато учи в колежа, участва в седящи стачки срещу расовото разделение в ресторантите в Нешвил. Тези демонстрации вдъхновяват хиляди хора в цялата страна за протести срещу сегрегацията в заведенията за хранене. Луис изнася реч по време на Похода до Вашингтон през август 1963 г.  Той е само на 23, участва като представител на Студентския координационен комитет. Луис е най-младият и последно оцелял член на голямата шесторка. От 1987 г. до смъртта си през 2020 г. той представлява 5-и район на Джорджия, област, която включва почти цяла Атланта, в Камарата на представителите на Съединените щати. През 2001 г. получава наградата „Профили в храбростта”, учредена от семейството на Джон Ф. Кенеди през 1989 г., а през 2010 става носител на Президентския медал за свобода.

Аса Филип Рандолф (15 април 1889 г. – 16 май 1979 г.) е социалист, активист на Работническото движение и Движението за гражданските права в САЩ. През 1925 г. той основава Братството на портиерите на спални вагони (Brotherhood of Sleeping Car Porters). Това е първото сериозно усилие за създаване на работнически синдикален съюз на служителите на компанията Пулман (Pullman Company), основен работодател на афро-американците по онова време.

Рой Уилкинс (30 август 1901 – 8 септември 1981) е виден активист Движението за граждански права от 30-те до 70-те години. Започва кариерата си като журналист в афро-американски вестници. През 1955 г. е назначен за изпълнителен директор на Националната асоциация за развитие на цветнокожите (National Association for the Advancement of Colored People). Той има репутация на красноречив говорител на Движението за граждански права. Участва в Походът до Вашингтон (1963), Походите от Селма до Монтгомъри (1965) и Походът срещу страха (1966).

Уитни Йънг (31 юли 1921 г. – 11 март 1971 г.) прекарва по-голямата част от кариерата си в усилия за прекратяване на дискриминацията в трудовата заетост в американския Юг. Той получава вдъхновение да работи за това след участието си във Втората световна война, когато лично става жертва на тази дискриминация. През 1961 г. Йънг е избран за изпълнителен директор на Националната градска лига ( National Urban League) – длъжност, която заема до преждевременната си смърт през 1971 г. Като изпълнителен директор, той превръща Националната градска лига от сравнително пасивна организация за граждански права в такава, която се бори успешно за справедливост. Той постигна това, като въвежда нова образователна политика и програми, които не омаловажават белите членове на лигата.

Голямата шесторка не би била пълна, ако забравим нейния седми елемент.

Джулиан Бонд ( 14 януари 1940 г. – 15 август 2015 г.). Докато е студент в „Мархаус колидж”, Джорджия, в началото на 60-те години на миналия век Джулиан помага за създаването на Студентския координационен комитет за ненасилие. По-късно Бонд дълги години оглавява Националната асоциация за съдействие за напредъка на цветнокожото население, наброяваща 500 000 членове. Бонд е една от легендарните фигури на движението за граждански права в САЩ и в челните редици на протестите, довели до приемането на ключови закони за гражданските права, променили коренно положението на афроамериканците в Америка. През 2010 г. отказва да се кандидатира за нов мандат начело на асоциацията. Бил е член на щатския конгрес в щата Джорджия, професор в Американския университет във Вашингтон и в Университета на Вирджиния.