Гаранции за Русия? Каква муха е ухапала Макрон?

брътвежи

Една дребна фраза, произнесена от френския президент Еманюел Макрон по време на интервюто му за TF1 на 3 декември, възпламени страстите. "Какви гаранции сме готови да дадем на Русия за собствената ѝ сигурност в деня, в който тя се върне на масата за преговори?" Тези няколко думи – даване на гаранции за сигурност на Русия – бяха приети с охота от руската пропаганда. Но накараха източните съюзници на Франция да скочат, както и Украйна. Това пише в статия за френския всекидневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

В акаунта си в Twitter бившият естонски президент Тоомас Хендрик Илвес написа три букви, за да каже какво мисли за президентските думи: "FFS", или "По дяволите", което по същество означава "проклето лайно". Същият гняв в Киев, където украинските лидери се разкъсват между неверие и негодувание към Франция. "Вместо Нюрнберг, подписване на договор с Русия и стискане на ръцете? Украинската кръв по ръцете на Путин няма да попречи на обичайния бизнес", каза Олексий Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна.

Изреченото от Макрон им се струва неуместно. "Повече от гаранции за Русия, светът се нуждае от гаранции за сигурност срещу варварските намерения на Русия на Владимир Путин", каза Михайло Подоляк, съветник на Володимир Зеленски. Според тях трябва по-скоро да се предложат гаранции за сигурност на атакуваната Украйна, а не на Русия, която разрушава европейския ред, напада своите съседи и не спазва нито едно от обещанията, с които се е ангажирала, като меморандума от Будапеща от 1994 г., който предлага защита на Украйна в замяна на нейния отказ от ядрени оръжия. Всички знаят, че в дългосрочен план траен мир в Европа не може да бъде постигнат без включването на Русия. Но е малко вероятно този мир да бъде изграден с Владимир Путин. Следователно е едновременно "наивно" и "опасно" да се обсъжда бъдещата архитектура на сигурността в Европа с режим, чиито ръце са напоени с кръв и терор. Неотложно е, казват те, първо да се помогне на Украйна и след това да се гарантира сигурността на другите съседи на Русия, които могат да бъдат следващата плячка на Кремъл, като Молдова, Беларус и Грузия.

Докато позициите на Париж и Берлин често съвпадат в своята умереност, забележките на Макрон накараха Германия да стисне зъби. Говорителят на външните работи критикува френския президент за това, че "подхваща наратива на Кремъл", по-специално когато твърди, че Западът трябва да отговори на страха, изразен от Путин, че НАТО ще стигне до вратата на Русия и нейните опасения относно разполагането на оръжия, които могат да я застрашат.

"Гаранциите за сигурност на Русия" идват след известната юнска директива "Не трябва да унижаваме Русия", която все още не е преглътната от източните и северните партньори на Франция. Преди войната Еманюел Макрон защитаваше "стратегически и исторически диалог" с Владимир Путин. От 24 февруари той се застъпва за продължаване на диалога с Путин въпреки липсата на резултати, като призовава за прекратяване на огъня и преговори. Като че ли пожелавайки победа на Украйна, той се противопоставя на поражението на Русия.

Политиката на "В същото време", която работи толкова добре за президента във вътрешната политика, няма същите предимства в международен план. Особено след разкриването на зверствата, извършени от руските сили срещу украински цивилни, което естествено води до необходимостта от "избор" между агресора и нападнатия.

Политиката "В същото време", която се изразява в желанието на Франция да бъде "балансираща сила" и страна "посредник" при кризи, предава посланието на Франция, която въпреки това помага на Украйна и винаги е защитавала санкциите срещу Русия, нечетливо . Тя съжителства с редица илюзии. Илюзията, която се състои в желанието да се привърже Русия към Европа в краткосрочен план, докато Кремъл, напротив, твърди, че е във война със Запада. Илюзията, че личните отношения са достатъчни, за да повлияят на действията на лидерите. Илюзията, че френско-германската двойка, въпреки провала на нейния руски анализ, сама може да реши пътя, по който трябва да поеме Европейският съюз. Илюзията, която претендира да превърне Франция в миротворец, когато вече няма средствата, особено военните, за своите амбиции и когато гласът ѝ е все по-изолиран в Европа. И на последно място илюзията, че дипломацията може да убеди Владимир Путин, докато руският президент разбира само от отношението на силата.

превод: News.bg

прочети повече

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *