Европредседателството свърши – сега накъде?*

Разни новини

Обичам да казвам, че имам два живота – до 1989 година и след това. И тук не става дума за словесни клишета, а за фундаменталната разлика да живееш в унизителната несвобода на комунистическата диктатура и да бъдеш свободен гражданин на евроатлантическата цивилизационна общност. Това са наистина два свята и два контрастно различни живота за едно кратко човешко битие.

Мигрантите – нежелани проблеми, пропуснати възможности

Незабавни мерки за затваряне на външните граници на ЕС, строг контрол на влизащите, включително и по вътрешните граници, да бъдат изгра…

Във втория си живот вече 30 години обикалям България, като съм се запознавал, беседвал и дискутирал със стотици прекрасни личности, които наистина се опитваха и успяха (поне донякъде) да променят страната ни. Разбира се, през втория си живот съм наблюдавал и огромен брой ужасни, меко казано „странни хора“ (от типа на Таско Ерменков и Волен Сидеров) с фанатичен (болшевишки или по-точно Путинофилски) блясък в очите. Наслушал съм се на какви ли не „разбирачи“ и пътуващи политически проповедници с манталитет на „магистрални девици“, но най-вече на несменяеми политолози, социолози и синдикални лидери, на арогантни и цинични журналисти, и измислени политикани, мразещи целия свят, но преди всичко демокрацията и свободата на словото.

Когато днес се срещам с различни приятели, заклети седесари от първите години на прехода, обикновено винаги стигаме до убеждението, че политическите ни представи и ценности, както и социално-икономическите ни очаквания се различават коренно от вкиснатото „политическо меню“, което ни сервират днешните политици и медии, опитващи се да ни управляват и поучават.След 2009 година, когато бе поставено началото на новата политическа ера на Бойко Борисов, живеем вече при четвърти парламент и седмо правителство, три от тях служебни. За огромно съжаление обаче, изразяваните многократно публични намерения на правителствата „Борисов“ 1, 2 и 3 да проведат очакваните с години реформи в страната, поне досега се оказват твърде далеч от политическите реалности.