Евродепутат повежда инициатива за референдум за 3 март

инициатива

Евродепутатът Петър Витанов повежда инициатива за провеждане на референдум за запазване на 3 март като национален празник на България. Това се разбра в понеделник (4 септември) при представянето на инициативата.

Тук сме се събрали хора с най-различни професии и политически пристрастия, но обединени от общонародната кауза да защитим Трети март като национален празник, обяви Витанов на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

До Витанов се подредиха историкът проф. Искра Баева, бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски, юристът и бивш депутат от „Атака“ Явор Нотев, журналистът Явор Дачков. Инициативният комитет все още се сформира и няма председател.

Част от инициаторите, като бившият служебен спортен министър Весела Лечева, журналистите Мажд Алгафари и Велислава Дърева, бившият вицепрезидент Ангел Марин, бяха и в Инициативния комитет, който издигна Румен Радев за втори президентски мандат.

Самият Радев припозна запазването на 3 март като национален празник като своя кауза. На 19 август от Шипка Радев се впусна да брани запазването на 3 март, обявявайки го за „червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена“.

Идеята националният празник да бъде променен от 3 март на 24 май е записана в предложенията за промени в Конституцията, внесени от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС в края на юли.

„За нас Трети март е кулминацията на една петвековна борба за освобождение. Трети март е линията между оковите и свободата. Трети март е раждането на нашата съвременна държава и Трети март олицетворява подвига на десетките, стотици хиляди загинали за свободата на България“, посочи Петър Витанов. Според него с промяната на националния празник се прави опит „за подмяна на историята в името на някои конюнктурни цели“.

В отговор на въпрос Витанов каза, че президентът Румен Радев не е част от инициативата. „Идеята на тази маса тук не е да правим политическа партия, а да зададем въпроса иска ли българският народ да смени националния си празник“, обясни той.

Междувременно, попитан дали е за или против референдум за промяна на националния празник, премиерът Николай Денков отговори: „Нека това да бъде политическа дискусия, която да се проведе в Народното събрание. Там е мястото за тази дискусия. Многократно съм казвал, че подкрепям 24 май да бъде национален празник, защото това е символът, който ни води към бъдещето“.

Наскоро „Галъп интернешънъл“ представи резултатите от проучване, според което 69,3% от българите смятат, ме 3 март трябва да бъде запазен като национален празник.

На въпрос „оставяме или променяме датата и с коя друга“ 69,3% приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.

Преди да се стигне до референдум, Инициативният комитет трябва да внесе в парламента уведомлението, че започва събирането на подписи за провеждането на допитването. Тогава трябва да е ясен и въпросът, който ще бъде зададен по време на допитването.

Трябва да се съберат поне 200 000 подписа, за да внесат предложение за провеждане на референдума в парламента. Ако подписите са над 400 000, Народното събрание трябва да приеме решение за провеждането му.

Законът за референдумите казва, че допитване до народа се свиква за решаване на въпроси с национално значение, но само от компетентността на Народното събрание.

Прочети повече

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *