Евразийски сюжети по административните върхове на уж нашата култура

Разни новини

Много са оплаквачите на българската култура, за която държавата нехае. “Едно време беше друго”, въздишат обикновено оплаквачите. Така е. Друго беше, но и днес си е направо като “едно време”, ако се вгледате в някои от лицата, администриращи от години дейности, свързани с културата. 

Сред тях се откроява баш българинът Вежди Рашидов, нает от Борисов да му служи първоначално като противотежест на омразния на българските избиратели Ахмед Доган, с когото Рашидов беше лично скаран. Но временните сметки се оказаха дълготрайни.

Рашидов се превърна в несменяем началник в сектора култура в държавата под крилото на Бойко Борисов, направо негов дубльор в пресъздаването на нови страници от байганьовщината в българската политика.  Където е “гювечът” там е и той.

Дали ще се урежда с апартаменти от Мултигруп или от Артекс, или ще направи изгодно милионно вложение (а след това ще го спаси от сриналата се в банката на властта КТБ), Рашидов изниква винаги в първите редици на облажилите се. Но за него не само няма оставки – дори искания за отстраняването му не се чуват.

“Човек от народа” като покровителя си, той е известен с това, че налита на бой с полицаи, публично клейми неудобни журналисти в БНТ, псува в кулоарите на парламента, пуши предизвикателно  пред телевизионната камера в повереното му министерство въпреки законовата забрана и мери значението на книгите в сантиметри. Но какво от това – винаги излиза сух от вод(к)ата.  

Той поне е “нашенец”, известен на всички. Не така стоят нещата с натурализираната рускиня Ярослава Бубнова (на снимката), която след серия от скандали с нейно участие се е устремила към нови управленски висоти. Нея си я знаят само в средите, върху които тя паразитира и просперира.  

За Бубнова става дума в сайта OFFNews в статия на Калоян Константинов, озаглавена “Преврат по комунистически в 03:46 сутринта”

Брутално, безпардонно и репресивно: Една невероятна история за това как действат наследниците на комунизма, обсебили българската култура

“Ясни са кандидатите за директор на Националната галерия, които ще се борят за позицията с 5-годишен мандат. Без да изненадва никого, там е и Ярослава Бубнова, жената, която изпълнява временно длъжността от септември 2018 г., когато тогавашната ръководителка Слава Иванова подаде оставка 2 години преди изтичане на мандата ѝ.

Още преди обявяването на конкурса в творческите среди се знаеше, че Яра Бубнова ще стане директор на Националната галерия”. https://offnews.bg/analizi-i-komentari/

Авторът на тези редове няколко пъти е обръщал внимание на Бубнова като яростен защитник на Монумента на окупационната армия (МОЧА) от българите, желаещи той да бъде преместен в т.н. Музей на социалистическото изкуство, рожба на Вежди Рашидов като министър на културата, еднолично прекръстил именно така музея, замислен като зона за изобличаване на тоталитаризма, но превърнат чрез смяната на табелата в територия на прослава на “постиженията” на социализма у нас през годините на съветския колониализъм.

Изглежда, че и Бубнова, подобно на Рашидов, е непоклатима величина в състезанието за началнически постове и съответните облаги. 

Каква е “облагата” от този кадрови диктат за българската култура, оставям на читателите да се “досетят” сами.