Есенният бум на кучешка кашлица

Здраве

Инфекциозният трахеобронхит или така наречената кучешка кашлица е остро протичащо силно заразно заболяване, което засяга горните и понякога долните дихателни пътища на кучето. Характеризира се с внезапна поява.

„Както си стои и изведнъж започна да се дави.“

Често пъти кашлицата е суха и животните не изкарват секрет, но впоследствие усложненията не изключват и влажна кашлица. Възможно е регургитация и повръщане на малко количество стомашен сок, заради вторичното предизвикване на рефлекса от давенето. Много пъти този симптом заблуждава и на собственика е трудно да отдиференцира дали се касае за дихателен или храносмилателен проблем.

Изтеченията от носа и очите са следващият симптом, който се наблюдава. Отпадналост, отказ от храната, особено когато е на гранули – преглъщането на суха храна дразни допълнително възпалената глътка. В началото температурата като признак липсва или е фебрилна, но при нелекуване се появява на 100% като симптом. Болестта е полиетиологична и перзистира в кучешки развъдници, кучешки хотели, кучешки училища, изложби на кучета.

Лесното ѝ разпространение с изтеченията от носа, очите, секрета от кашлицата и кихането стават причина заболяването да е налично и на кучешката полянка пред блока. Достатъчно е едно куче от групата да има кашлица, за да предаде болестта на всички останали. Подушвайки тревата, която преди това е подушена от болно животно, Вашият домашен любимец се заразява.

Причинителите на инфекциозния трахеобронхит са различни вируси и бактерии. Параинфлуенчният вирус сред кучетата (CPiV-2) е сред най-често изолираните причинители. Параинфлуенчният вирус уврежда лигавицата на респираторния тракт и така улеснява проникването на други микроорганизми (Bordetella bronchiseptica и др). Други причинители могат да бъдат CAV-2 (Adenovirus – 2 ) вирус на инфекциозния ларинготрахеит и CAV -1 вирус на инфекциозният хепатит при кучета. Те участват в по-малка степен. От бактериалните причинители най-често изолираният е Bordetella bronchiseptica. Streptococcus spp., Pasteurella spp., Pseudomonas spp. също могат да се включат към етиологията, както и някои микоплазми, но всички тези агенти се разглеждат като вторични причинители.

Избухванията на трахеобронхита са обичайни към края на лятото и началото на есента, особено на места с по-висока плътност на популацията на кучетата. Кучешките хотели и развъдници са постоянен и целогодишен фактор в разпространението на заболяването. Ако се налага домашно животно да бъде оставено на хотел, то задължително е поставянето на ваксината предварително. По този начин се защитава самото животно и до някаква степен се прекъсва веригата на разпространение.

Бездомните кучета също са доста важен фактор към епизоотологичната обстановка. Чрез тях инфекцията е по-лесно разпространима между кучешките полянки в междублоковите пространства, което води до масово разболяване на домашните кучета. Промяна във времето е предпоставка за стрес и понижаване на имунитета на организма, което пък води до по-голяма уязвимост на животните към заболяването. Ето защо Кучешката кашлица избухва в началото на есента и е препоръчително до този период животните да са ваксинирани и да са изградили имунитет.

Преболедуването не изгражда траен имунитет, тоест кучето може да се разболее повече от веднъж за един сезон и инфекцията „да го повтори“. Единствено чрез ваксината може да се търси ефект на резистентност или дори животното да се разболее, то ще прекара заболяването доста по-леко и кратко.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина, анамнезата, сезонността. Лесно се предизвиква кашлица при натискане на трахеалните пръстени. Рентгенографията се налага при по-усложнени случаи, с наличие на хрипове и затруднена вентилация на белия дроб.

Терапията при по-леките случаи не изисква системни антибиотици. Може да се подходи с антибиотички капки, които да обливат конхите и глътката, да тушират възпалението на лигавицата. Хубаво е да се добави имуностимулант и комбинирани витамини. Чаят от лайка има доста добър ефект. Не се разчита на топлината на течността и затоплянето на организма, а по-скоро на антисептичните свойства на билката. Може да се свари чай и след охлаждане да се предложи вместо вода за пиене, като температурата да е една идея по-висока от стайната. В периода на боледуване кучето трябва да се разхожда на повод и да се ограничават свободните му разходки и срещите с останалите кучета, редно е да се информират собствениците на другите животни.

При засягане на долни дихателни пътища, тоест трахеобронхит, бронхит, бронхопневмония, системният антибиотик е задължителен. Сиропът за кашлица може да се включи при втечняване на секрета и опити на кучето да отхрачва. При суха кашлица не е необходим, тъй като само би предизвиквал допълнително симптома.

Ваксинацията е най-добрата превенция срещу Кучешка кашлица. В България съществува двувалентна ваксина, предлагаща целогодишен имунитет срещу Bordetella bronchiseptica и срещу вируса на кучешката параинфлуенца (CPiV-2) – два от най-важните инфекциозни агента, свързани с Кучешката кашлица. Една малка доза (0,4 ml) се прилага интраназално, правейки ваксината лесна за употреба и с минимални неудобства за кучето. Ваксината осигурява бърз имунитет – около 72 часа след ваксинацията.

Информираността на стопаните и засиленият контрол в хотелите и приютите водят до намаляване на разпространението, но единственият начин да се елиминира заболяването и животното да е защитено, е добрата хигиена и ежегодната ваксина срещу кучешка кашлица.