ЕС и САЩ направиха първата стъпка в глобалното управление на ИИ

сащ
ЕС и САЩ направиха първата стъпка в глобалното управление на ИИ 3

Бумът в инструментите за генеративен изкуствен интелект (ИИ) като ChatGPT стимулира вълна от многостранни инициативи, докато регулаторите се опитват да отговорят на главоломната скорост на развитие на системите, пишат Кариса Ницше и Камил Форд.

Ницше е асоцииран сътрудник в програмата за трансатлантическа сигурност в Центъра за нова американска сигурност, а Форд работи в Съвета за търговия и технологии САЩ-ЕС, базиран в Брюксел. 

Европейският съюз, Г-7, Съединените щати и Обединеното кралство обявиха инициативи, насочени към установяване на режими на управление и насоки за използването на технологията.

На фона на тези усилия, съобщение, направено в края на май от зам.-председателя на Европейската комисия Маргрете Вестагер при закриването на срещата на Съвета по търговия и технологии в Швеция, разкри предстоящия „Кодекс за поведение на ИИ“ между САЩ и ЕС.

Тази мярка представлява първа стъпка в полагането на трансатлантическите основи за глобалното управление на ИИ.

Кодексът за поведение беше представен като съвместна инициатива на САЩ и ЕС за изготвяне на набор от доброволни ангажименти, които компаниите да приемат. Той има за цел да преодолее пропастта между различните юрисдикции чрез разработване на набор от необвързващи международни стандарти за компании, разработващи системи за изкуствен интелект преди приемането на законодателство в която и да е страна.

Инициативата има за цел да надхвърли ЕС и САЩ, за да включи евентуално други страни, включително Индонезия и Индия, и в крайна сметка да бъде представена пред Г-7.

Понастоящем остават въпроси около обхвата на Кодекса за поведение и дали той ще съдържа механизми за наблюдение или правоприлагане.

Кодексът за поведение на ИИ – съчетан с други резултати, произтичащи от Съвместната пътна карта за ИИ между САЩ и ЕС, показва пътя напред за появата на трансатлантически стълб на глобалното управление на ИИ.

Важното е, че този подход заобикаля въпросите за регулаторното привеждане в съответствие и създава място за по-широк набор от многостранни участници, както и за частния сектор.

В исторически план САЩ и ЕС се борят да предложат съвместни трансатлантически инициативи в технологичната политика поради различни подходи към регулирането.

Съединените щати често разчитат на вече съществуващи правни средства за защита, за да стимулират разработчиците на технологии да създават безопасни продукти.

Освен това САЩ предпочитат вертикален подход към регулирането, като прилагат специфични за сектора усилия за управление на риска от ИИ, които се опитват да балансират иновациите и регулирането. Емблематични за този лек подход са необвързващият план за Закон за правата на ИИ и доброволната рамка за управление на риска от ИИ .

И двете отразяват подхода на администрацията на Байдън за оборудване на федералните агенции с регулаторни инструменти и насоки, без да налага конкретни регулаторни изисквания.

Въпреки че в Конгреса на САЩ набра инерция за регулиране на системите за ИИ, включително наскоро публикуваната рамка на сенатор Чък Шумър за регламенти за ИИ, все още не са обмислени всеобхватни регулаторни мерки.

За разлика от това, ЕС възприе широкообхватен, хоризонтален подход към регулирането на ИИ в своя Закон за ИИ, който има за цел да покрие целия спектър от рискове. Използвайки четири нива на риск, за да класифицира всички системи с изкуствен интелект – от минимални до неприемливи – Законът за изкуствен интелект има за цел да създаде значителни прегради пред развитието на системите с изкуствен интелект.

На 14 юни Законът за изкуствения интелект беше гласуван в Европейския парламент и сега се насочва към тристранна среща, където Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия ще създадат окончателен законодателен акт, който вероятно няма да бъде приложен до 2025 г.

Не е изненадващо, че тези подходи са трудни за съвместяване . Все пак доброволният кодекс за поведение на ИИ позволява на ЕС и САЩ да се възползват от области, в които има консенсус между трансатлантическите партньори.

Техните споделени демократични ценности оформят съгласието им относно значението на надеждния ИИ, основан на риска подход към системите с ИИ и значението на разработването на международни стандарти.

Ползите от този подход са ясни – трансатлантическите партньори могат да популяризират основата за глобално управление на ИИ, което не нарушава съответните им регулаторни рамки.

По същия начин този подход осигурява доказателство за концепцията за работа около различни регулаторни режими, което ще бъде особено критично в многостранните форуми.

Този доброволен подход също така създава пространство за частния сектор, което е критична предпоставка за смислено прилагане на регулирането на ИИ, тъй като огромното мнозинство от най-популярните и използвани системи за ИИ са разработени от частни участници.

Както ЕС, така и САЩ наскоро предприеха стъпки за тясно сътрудничество с частния сектор. Миналата седмица Белият дом осигури доброволни ангажименти от седем водещи компании „към безопасно, сигурно и прозрачно развитие на ИИ технологията“.

През май еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви, че ЕС ще разработи „пакт за изкуствен интелект“ – заедно с Alphabet, компанията майка на Google – който създава необвързващи правила с компаниите, разработващи системи за изкуствен интелект.

Чрез Кодекса за поведение както Съединените щати, така и ЕС могат да продължат да се ангажират и да определят правилно ролята на частния сектор, докато изграждат трансатлантически подход към глобалното управление на ИИ.

Освен това техният подход оставя отворена вратата за широк кръг от съюзници и партньори, които да се присъединят към техните усилия. От самото начало Кодексът за поведение беше формулиран като проект с трансатлантически корени и многостранни амбиции.

Въпреки че точният обхват на Кодекса за поведение остава неясен, процесът на ИИ от срещата в Хирошима може да послужи като форум, чрез който Кодексът за поведение на ИИ да бъде представен на партньорите от Г-7, за да го приеме и разпространи сред бизнеса в световен мащаб.

Въпреки че Кодексът за поведение на ЕС и САЩ в областта на ИИ е тесен по обхват и е в самото начало, той представлява конкретна първа стъпка в написването на правилата за развитие на системите на ИИ сред демокрациите.

Бързият темп на развитие на системите с ИИ изисква временни мерки, тъй като и САЩ, и ЕС се опитват да разработят добре обмислена регулация, която да издържи изпитанието на времето. Трансатлантическите партньори не могат да си позволят да бъдат затруднени от различните си регулаторни подходи към ИИ.

Вместо това те трябва да гарантират, че демокрациите – заедно с партньорите от частния сектор – ще начертаят пътя напред към глобалното управление на ИИ. Въпреки че Кодексът за поведение не е сребърен куршум, той е първата стъпка за трансатлантическите партньори в оформянето на глобалното управление на ИИ.

Прочети повече

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *