Епидемията в България върви към нов пик

Здраве

В подареното ни късно лято в началото на октомври почти по нищо в ежедневието и социалния живот в България не личи, че има епидемия. Дори и завръщането след почти четири месеца пауза на брифингите на НОЩ остави усещането, че това се налага не толкова заради коронавируса, а защото наближава сезонът на грипа и другите респираторни заболявания. В същото време обаче светът все още е насред пандемия, американският президент Доналд Тръмп е в болница, в Европа инфекциите растат с огромни темпове, а България също отново отчита увеличение на случаите, и то сериозно – в последните две седмици то е с по около 30% на седмична база, а на двуседмична е с 64%.

Страната ни на практика достига някои от най-високите си стойности на епидемията от COVID-19 от началото през март досега: рекорден брой активни случаи (5693) и рекорден брой хоспитализирани – 912 души, докато броят на излекуваните се колебае с ръстове и спадове и няма ясна тенденция в последния месец.

В последните дни България се е върнала към активно разпространение на вируса и репродуктивното му число отново е над 1, като всеки 10 болни заразяват 11 други, каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев пред “Нова телевизия” в петък.

Близо 50% ръст отчитат и смъртните случаи – 52 общо за седмицата (при 36 предходната), както и настанените в интензивни отделения – към неделя са 54 при 36 миналата неделя. Доколкото тези най-черни показатели обаче се натрупват с известно закъснение (защото отнема поне 2 седмици, докато се развият усложнения от вируса), ефектът от увеличения брой заболели ще се усеща и в следващите седмици.

Защо растат случаите

Ръстът на случаите не се дължи на повече тестове, напротив – след края на активния сезон за море в Гърция броят на тестовете в страната очаквано падна значително и в момента дневните изследвания не надвишават 5000, докато през август се случваше да надхвърлят и 8000. Това значително повишава процента положителни тестове, като в момента техният дял е около 5.8% – ниво, съпоставимо с това от първата половина на юли, когато инфекциите в страната започнаха да растат интензивно.

Увеличението всъщност е повече от логично и очаквано с навлизането в есента и е функция на поне пет фактора. Първо, защото изчезват положителните ефекти на силното слънце и топлото, сухо време, които пречеха на вируса да се разпространява по-успешно, особено навън. Второ, защото летните отпуски приключиха и хората изпълниха пак офисите и институциите. Трето, защото поради захлаждането вратите и прозорците все по-често са затворени. Четвърто – отварянето на училищата има своя ефект. И пето, с може би най-голямо значение – мерките все така продължават да не се спазват.

Така огнищата в цехове и учреждения се завърнаха. Само за последната седмица бяха регистрирани няколко такива – в регионалния клон на фонд “Земеделие” в Ямбол, в хоспис в Търговище и в шивашки цех в Ямбол. По данни на образователния министър от уикенда пък за първите две учебни седмици са регистрирани стотина случаи на ученици с коронавирус, но и още толкова сред учители. Това потвърждава очакванията на учени и здравни специалисти, че новият вирус не е толкова опасен за децата, които най-често не развиват никакви симптоми, но пък те вероятно са достатъчно активни посредници на заразата и я предават към учители и родители. Недопустимо много остават и случаите сред медицинските лица, а в последната седмица отново има значителен ръст.

Колко лошо е положението

На фона на масовото неспазване на мерки и дори показна съпротива срещу тях сред немалка част от населението ръстът на случаите в България остава все пак сравнително плавен за разлика от случващото се в големите западноевропейски държави като Испания и Франция, където само за няколко седмици заболеваемостта нарасна десетки пъти. В началото на септември България бе втора по смъртност в ЕС, но на фона на новата вълна в Европа вече е на осма позиция.

Проблем обаче остава недостигът на медицински персонал и преумората сред медиците, докато хоспитализациите растат, а в последната седмица отново е отчетен и значителен ръст на заразените медицински лица. Въпреки големия брой легла за COVID-19 в страната, които здравното министерство отчита на хартия, болниците по региони много бързо запълват капацитета си при наличието на огнища. Последният пресен пример е Бургас, където няколко десетки случая от последните дни бяха достатъчни, за да бъде презапълнен капацитетът не само на болницата в Айтос, но и на отделенията за лечение на коронавирус в четвъртия най-голям град в България.

Няма да затваряме

Въпреки тези тенденции и за разлика с практиката с други страни в ЕС здравните власти в България смятат, че не се налага превантивно затягане на мерки – с изключение, разбира се, на местата, където има огнища. В айтоското село Зайчар например, откъдето са по-голяма част от заразените в шивашкия цех, са затворени заведенията и други места за събиране и е въведено задължително носене на маски и на открито.

“Няма да има блокиране на цели населени места, а ще се действа регионално в зависимост от ситуацията”, каза главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на първия от възобновените брифинги на щаба за борба с коронавируса миналата седмица. Общо превантивно затягане на мерки в страната засега не се задава, категоричен бе и здравният министър Костадин Ангелов. По думите им има общо над 20 показателя, по които се следи развитието на епидемията и няма алгоритъм, който да е идентичен за всички области в страната.

Източник: ECDC

Всъщност картината в страната наистина е шарена и – поне официално – повечето региони са със сравнително ниска заболеваемост на фона на Западна Европа. От картата на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията става ясно, че 10 области в България са с под 20 случая на 100 хил. души население за последните 14 дни, други 13 са в групата с между 20 и 60 случая, а четири области – Благоевград, Ямбол, Търговище и Габрово – имат между 60 и 120 случая. За сравнение – Испания, Белгия, Чехия, Исландия, по-голямата част от Франция и Холандия, както и една трета от Великобритания регистрират над 120 случая на 100 души за последните две седмици.

В подареното ни късно лято в началото на октомври почти по нищо в ежедневието и социалния живот в България не личи, че има епидемия. Дори и завръщането след почти четири месеца пауза на брифингите на НОЩ остави усещането, че това се налага не толкова заради коронавируса, а защото наближава сезонът на грипа и другите респираторни заболявания. В същото време обаче светът все още е насред пандемия, американският президент Доналд Тръмп е в болница, в Европа инфекциите растат с огромни темпове, а България също отново отчита увеличение на случаите, и то сериозно – в последните две седмици то е с по около 30% на седмична база, а на двуседмична е с 64%.

Страната ни на практика достига някои от най-високите си стойности на епидемията от COVID-19 от началото през март досега: рекорден брой активни случаи (5693) и рекорден брой хоспитализирани – 912 души, докато броят на излекуваните се колебае с ръстове и спадове и няма ясна тенденция в последния месец.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове