Емил Папазян, “Пос фарма”: Заради COVID не обсъдихме проекта с фармацевтите и пациентите

Здраве

Кога се роди идеята за разполагане на машини за лекарства по селата?

Идеята е стара, датира от повече от шест години и е на мой приятел, който в момента не е част от проекта. След като тогава направихме пълен демографски анализ на България и съпоставяйки го с аптечната карта, тя се затвърди в съзнанието ни – лъснаха умопомрачаващи факти, свързани с липсата на достъп на голяма част от населението на България до аптечна грижа в населеното място, в което живее, а видяхме, че и половината население на страната живее в населено място, където няма денонощна аптека. Последва период, в който имахме доста перипетии, провали и разочарования, докато в крайна сметка се срещнахме със софтуерната компания “Принтек”.

Как избрахте съдружниците си в проекта?

С Еди (Едуард Мътърян) се познаваме от много години по арменска линия, дори не си спомням точно от кога, с него и с Иван Манолов сме обсъждали многократно възможностите за евентуално партньорство, като в тези разговори в годините достигнахме до съгласие да си партнираме по проекта. Те двамата учредиха “Пос фарма” през лятото на 2019 г., а аз се включих половин година по-късно, след като успях да си подсигуря нужните ми за това средства.

Как проектът ви стигна до Българската агенция за инвестиции и Министерството на икономиката?

Еди е човекът, който предложи да се възползваме от програмата за инвеститори, а основната причина беше, че благодарение на сертифицирането на проекта ще трябва по закон да се сформира междуведомствена група, в която ще може да се обсъдят въпросите, които ни засягат, защото решихме, че иначе нямаме никакъв шанс за чуваемост. За целта обаче трябваше да се инвестира и в недвижима инфраструктура, което е по закон, и започнахме да обсъждаме потенциални локации. Това към онзи момент щеше да ни даде и възможност да получим сравнително по-лесно финансиране, което също разглеждахме като предимство.

На какъв етап решихте да искате терен за сграда в “София тех парк”?

Първоначално се бяхме спрели на друг парцел, но впоследствие решихме, че с оглед на профила на проекта би било най-подходящо, ако се локираме в “София тех парк”.

С колко банки преговаряхте да финансират проекта ви и как се стигна до референцията от ПИБ?

Говорили сме с много институции, но не искам да коментирам, защото знаете, че те са много чувствителни на тази тема. ПИБ от своя страна като локална банка, а и с оглед на това, че подкрепата й е принципна, беше най-гъвкава. Също така сградата им се виждаше като подходящо и добро обезпечение на фона на един обещаващо изглеждащ проект зад нея. В крайна сметка екипът ни финансисти разработват схема за капиталово финансиране, защото банковото изглежда все по-неатрактивно на фона на другите инструменти, с които ще имаме възможност да се финансираме.

В какви отношения се разделихте с Веселин Марешки и стои ли той зад проекта ви?

Ще ви помоля да не коментирам. Имам срочно конфиденциално споразумение с компанията, която притежава правата (или поне едно време ги притежаваше) върху бранда аптеки “Марешки”, което съм спазвал в годините, спазвам и смятам да спазя. Смятам, че това е една наистина затворена тема, но със сигурност ще ви кажа само, че той е нямал, няма и не би могъл да има абсолютно нищо общо с проекта ни! Също така държа да подчертая, че никой от екипа ни няма други релации, засягащи проекта.

В заключение бих искал да се извиня на всички засегнати от нашия пропуск да направим широко обществено достояние проекта ни, преди да навлезе той в крайната си административна фаза. Не напразно го оттеглихме, а и реакцията на правителството, браншовата организация, пациентските организации и медиите са напълно основателни и сега дължим на всички пълно разяснение, за да не се налагат в пространството неверни и погрешни внушения. Много сме огорчени от принизяването на тази високотехнологична конструкция и система, дело на възможно най-значимата технологична компания в целия регион, с вендинг, като заедно с тях ще направим всичко възможно в най-скоро време да направим обществено представяне. Другото ключово и погрешно внушение, което ни огорчава, е вменяването ни като смъртен грях, че искаме да заменим фармацевтите с машини. Това не само че не е вярно, а е в пълен противовес с нашата концепция, в която магистър-фармацевтът е в центъра на всичко.

Още веднъж се извинявам за причиненото неудобство на всички засегнати страни, но поради COVID кризата ние пропуснахме да обсъдим с браншовата и пациентските организации нашия проект. Сега ще имаме възможност да го направим, след което ще решим заедно как, дали и кога ще продължим в България.

Интервюто взе Десислава Николова

Кога се роди идеята за разполагане на машини за лекарства по селата?

Идеята е стара, датира от повече от шест години и е на мой приятел, който в момента не е част от проекта. След като тогава направихме пълен демографски анализ на България и съпоставяйки го с аптечната карта, тя се затвърди в съзнанието ни – лъснаха умопомрачаващи факти, свързани с липсата на достъп на голяма част от населението на България до аптечна грижа в населеното място, в което живее, а видяхме, че и половината население на страната живее в населено място, където няма денонощна аптека. Последва период, в който имахме доста перипетии, провали и разочарования, докато в крайна сметка се срещнахме със софтуерната компания “Принтек”.

Как избрахте съдружниците си в проекта?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове