Елена Гунчева: Годината на нашето недоволство, годината на нашето примирение

Разни новини

Интересна година си беше 2020. Със сигурност ще я запомним, но май няма да е с добро. Някои като събитие на годината ще посочат ковидясването, ужасът и паниката, които ни втълпиха, маските и задължителното седене по къщите. Други като събитие на годината ще отчетат мащабните протести за сваляне не само на правителството, но и на главния прокурор, с недоволството от продължаващата мутренска политика, с ”Мутри, вън!” на Президента Радев и хилядите протестиращи.

Това е годината, в която публично започнаха да убиват свободата и демокрацията под фалшивата маска на загриженост за нашия живот и здраве, година, в която политиците минаха всякакви граници на нормалното и хуманното, година, в която алчността и маниакалното желание за контрол над хората надделяха над здравия разум. Година, в която едни трепереха паникьосани и овъртени с маски и ръкавици далеч от близките си, други стояха на педя разстояние от непознати хора и без маски крещяха, че повече не искат да живеят във властта на мутрите.

Година, в която видяхме, че здравеопазването е напълно ликвидирано и че наред с достойните лекари, в него има предимно търговци на живот и здраве. Видяхме, че здравият разум окончателно отлетя от главите на политиците, а малоумните им мерки съсипаха освен здравето на хората, и техният поминък. Затвориха ресторантите, но не и спортните събития и ледени пързалки. Лутаха се от едната крайност в другата, докато окончателно убедиха мислещите хора, че не могат да управляват и са вредни.

Надеждата дойде наред с отчаянието. Проблемът на интелигенцията и разумните хора винаги е бил в инертността и опасението от насилие. Действията на правителството и главния прокурор, който има наглостта да претърства Президентството и да арестува съветници на Президента, както се оказа – незаконно, бяха стимулът хиляди хора да излязат повече от четири месеца по площадите и да заявят: “Мутри, вън!”. Постепено хората разбраха, че с мирни протести няма да свалим престъпници. В тези дни на недоволство и на надежда видях хиляди млади хора, които бяха твърдо решени да променят нещата. Видях хиляди възрастни, които вече нямаха какво да губят и казаха “Стига!” на престъпното управление. Народът ни се учи. Този път още в началото видя някои от фалшивите “лидери”, които статуквото се опита да пробута на протестиращите. Но протестите продължиха въпреки тях. И хората започнаха да се осъзнават. Да виждат схемите зад лъскавите думи. И същността зад политическия пиар на новите спасители.

Година, в която децата ни станаха най-голямата жертва на системата и вместо да играят по паркове и градини, бяха затворени сами по домовете си, страхувайки се за живота си и за живота и здравето на близките си. Загубена година за образованието и за децата ни. Година на социопатия и психопатия. Социалната дистанция се превърна в страх от ближните. Нормалният инстинкт за самосъхранение се превърна в ежеминутна паника, която убива по-успешно от вируса.

Година, в която Злото показа истинското си лице. Година, в която видяхме, че ако искаме – можем. Година на осъзнаване на нашата сила. И готовност да продължим.

До пълна победа.

Да я изпратим с мир старата 2020 година. И да се подготвим за войната, която престои. Защото свободата винаги е на върха на копието!

Елена Гунчева