Две сделки и един бакшиш

Разни новини

Бойко Борисов и главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.
Бойко Борисов и главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.

От Вързодителния процес до националната сигурност; от майката на премиера, която го изпращала на вратата, а той се отдалечавал, нарамил автомат, до обща среща с патриарха и главния мюфтия. Така изглежда дебатът за данъчната амнистия, която гласува парламентът уж за всички вероизповедания. Единствената цел на това бе да се опростят дължимите към бюджета над 8.1 млн лева от главното мюфтийство.

Този микс от любимите „лични истории“ на Борисов (в които е намесен поне един член на семейството му) и исторически събития, гарнирани с изказани половиначато реални опасности, послужи само за едно – продължаването на живота на това Народно събрание. Точната цена на запазването на 44-я парламент е 8.2 млн лева. А нея я плаща българският данъкоплатец, който освен това се очаква и да бъде благодарен на отговорните си управници за мъдрите решения, пазещи (разбира се!) националната сигурност.

Не е известно как с тази данъчна амнистия се предпазва националната сигурност. Известно е само, че решението е взето с политически аргументи от ГЕРБ и ДПС, малко след признанието на Цветан Цветанов, че кворумът в парламента зависи от движението. Неизвестно е също какво общо има Възродителният процес, в който Борисов ни припомни, че е участник. За да стане още по-объркано, в понеделник премиерът покани в кабинета си патриарха и главния мюфтия. Целта бе да се снимат всички заедно, което да послужи като илюстрация на стабилността.​

Една по-стара сделка

Щом мюфтията и патриархът са заедно, значи всичко е наред, обяснява премиерът. И отново казва, че „няма сделка“ (с ДПС). Сделка обаче има и тази сделка се нарича България, в която съжителстват без напрежение мюсюлмани, християни, юдеи. Тази сделка е сключена много преди Борисов. И тази „сделка“ не е унищожена дори от Възродителния процес. Тази сделка обаче в момента се атакува, и то не от друг, а именно от самия Борисов (и от ДПС), които управляват заедно зад опаковката на патриотизма в лицето на ВМРО, „Атака“ и НФСБ. А тази маскировка носи насаждане на омраза към различните, особено към мюсюлманите и турския етнос у нас.

Ако някой застрашава националната сигурност, това са тези политици, които използват етническия модел в България, за да извличат дивиденти. Това са националистите, като атакуват модела по различни начини, включително с блъскане на възрастни жени по границите. Това е и Движението за права и свободи, което показно защитава турското малицинство в България от политическите набези на „патриотични“ формации. И с едните, и с другите Борисов управлява.​

За да има за бакшиш

Плащаме цената, за да съществува това Народно събрание. Защото ако и ДПС напусне парламента и в него не остане дори формална опозиция, управлението на ГЕРБ и „патриотите“ се срива. Затова и Законът за вероизповеданията е част от отричаната от Борисов сделка, сключена в последните седмици. Този факт е видим не само от имената на вносителите на закона (Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ), но и от времето на поправките – само два месеца след влизането в сила на последните промени в същия закон. Когато ГЕРБ са склонни да приемт всичко, за да може Движението да „краси“ пленарната зала и така да легитимира управление, което уж иска да сваля от власт.

В прозрачната политическа интрига се включи и Българската православна църква. В понеделник на срещата при премиера Патриарх Неофит благодари за грижите от страна на държавата и обясни, че тя „винаги откликва на нашите нужди“. Това е силно смекчена позиция, след като миналата седмица представители на БПЦ отричаха да са искали амнистия на дълговете им, подчертавайки, че техните са нищожни на фона на тези на мюфтийството.

Именно тези становища станаха причина да се освети дължимата сума от мюсюлманското вероизповедание, която властта не съобщаваше. Това поведение си има цена – държавното финансиране на религиите. Макар и независима на хартия, църквата става финансово зависима от управляващите. А в българската политическа и медийна среда това лесно може да се използва за създаване на алиби за едно или друго решение.

И за да е ясно доколко политическа е тази сделка, важно е да се отбележи контекста, в който се сключва. А той е онзи случай от 4 март в пловдивското село Марково, когато данъчни под прикритие играха хоро, за да се представят за любители на фолклора и да хванат членовете на самодеен състав, че не издават касови бележки за по 1,50 лв. Целта е попълване на хазната. За да има в нея едни 8.2 млн лева за бакшиш на ДПС.