Докога българските мишоци ще мишкуват, за да не дразнят Миша

Разни новини

Посланието в интервюто на руския посланик Анатолий Макаров за БиТиВи от миналата събота се запомни с призива му да бъде спрян “ловът” на руски шпиони в България. Заради своята образност, това пожелание се запомни вероятно най-добре от широката аудитория. Но само на пръв поглед прекият призив се откроява като приоритет в тази изява на московския пратеник.

Макаров, макар да омаловажи темата, на практика не отрече, че е имало основания за прогонването на руските шпиони от България. Защото е наясно, че има достатъчно доказателства и ако атакува по тази линия рискува да предизвика ответна реакция.

По подобен начин постъпват не само представители на цели държави, но и отделни политици, бизнесмени и прочее “величия”, които предпочитат да преглъщат нараненото си его при някое разкритие на техни безобразия ( или направо престъпления), за да не се стигне до съд, където могат да изплуват много повече подробности от тяхната незаконна дейност.  

За впечатлителните зрители обаче беше впечатляващо, че в защитната пледоария на Макаров изпъкна възмущението му от шума около последна порция прогонени от страната ни руски шпиони. Защото в това отношение Макаров може да се позове на дългогодишната практика българските мишки да мишкуват пред Миша (както в Русия наричат символа на своята страна). Намекът му, че има външна намеса, заради която нашите мишоци са придобили смелостта да се изрепчат на Миша, при това шумно, беше повече от прозрачен.

Някой може да се учуди от констатацията ми, но Макаров косвено е прав за шума: в България се случва в момента нещо далеч по важно от замяната на двама руски шпиони с други, които неминуемо ще ни изпратят с препоръка този път да внимават малко повече. Но за това “нещо” изобщо не се шуми…

А трябва. Защото българските власти, които се правят на умряла лисица пред руското завладяване на стратегически кът от нашата родина, най-сетне се размърдаха. Интересно е да се отбележи, че при цялата показност на прокурорските акции, включително донякъде и по отношение на неколцина руски шпиони, българските управници не държат да се похвалят с мерките, предприети най-после срещу най-едрото мошеничество с придобиване на българска земя от страна на чужденци.  

Авторът на тези редове не успя да предизвика институционална реакция след 11 свои публикации по темата. Явно усилията на отделен блогър, пренебрегвани от дълги години на принципа да не се стига до съд ( иначе защо блогърът да не бъде смачкан по устав ?),  се таксуват като халосни патрони по дебелокожието на виновниците за най-голямата имотна далавера в България, каквато е руското настаняване на безценица в един наистина безценен природен рай у нас.

НА СНИМКИТЕ:  След като авторът публикува табелата за привилегията само руски туристи да плажуват край устието на р. Камчия – изрично изписана на български като за туземците, тя претърпя “умерена метаморфоза”. На същото място вече се обобщава, че става  дума за охраняван плаж, но този път надписът е на руски език – нещо като “военна хитрост”, адресирана до българите, които разбират по този начин, че тук е само за руснаци

Беззъбият опит на БиТиВи да позволи на зрителите си да надникнат в базата в “Камчия”, превзета корупционно от московците от близо 17 години насам, беше последван от разкритието на “Дневник” за точните параметри на това национално предателство. И ето че българските власти се размърдаха, включително и на местно ниво в община Аврен, ударена по джоба жестоко от московските “благодетели”. Досега управата на “Аврен” нямаше нищо против руското нашествие – какво от това, че нашествениците превърнаха в своя губерния целия район. Но когато нашествието на “братушките”спря да й носи изгоди, тамошните привърженици на “вечната дружба” изведнъж се присетиха да се възмутят от него.

НА СНИМКАТА: Базата в “Камчия”, скрита умело от погледите на българите в гората, няма нито една извисяващата се като МОЧА постройка. Но понеже е голяма, голямото е важно за самочувствието на “широката руска душа”, нейните собственици рекламират впечатляващите й от птичи поглед параметри.

НА СНИМКИТЕ: Базата, уж почивна, е плацдарм за съветско -руска пропаганда и “мероприятия” за местни русофили и техните руски надзорници, които с общи усилия инсталираха бюст на командващия светската окупация на България маршал Толбухин

НА СНИМКАТА (авторска): Дори и извън руската база пипалата на руската пропаганда превземат като лиани устието на р. Камчия, както с вижда от маркираното с вимпел присъствие на Путинските “Нощни вълци”, посетили паметника на съветските диверсанти на това място.

Руските господари, окопали се не само в самата “почивна” база “Камчия”, но и превзели хотелите в нейните околности (превръщайки остатъците от курорта във фалирал декор за филм на ужасите сред настъпващата сред руините му джунгла), командват там от няколко петилетки насам. И ето че за първи път московските пришълци се натъкват на “българска мина”.

Оказва се, че и прословутото българско снишаване си има граници, когато стане дума за пари (а на националната сигурност “майната й”, когато става дума за продължаващото пълзене пред майка им Русия, кърмилница на родните корумпета).

НА СНИМКАТА: (авторска) Резултатът от погрома на “руското присъствие” в съседство – някога това беше къмпинг “РАЙ” с десетки бунгала и търговски обекти. Сега “бедният роднина” тъне в разруха на самата граница на руския гигант, предизвикал верижна реакция от фалити в годините на скъпото руско “присъствие”.

“Всички имоти и банкови сметки на дружеството “СОК Камчия”, собственост на правителството на Москва, са запорирани заради неизплатени задължения към община Аврен и три частни компании. Това показа проверка на “Дневник”.

Според информация на местната администрация в Аврен, на чиято територия се намира почивната база “Радуга”, собственост на “СОК Камчия”, задълженията на компанията към местния бюджет за 2019 г. са близо 500 хил. лв., формирани от неизплатени данък сгради и такса смет. Дружеството дължи и още 85 хил. лв. за минералната вода, която е ползвало.

По тази причина в момента под възбрана е цялото недвижимо имущество

на компанията – терени и изградените върху тях хотелски и учебни сгради, спортни съоръжения, многофункционални зали, басейни, вили, помощни постройки и др. Под запор е целият хотелски комплекс “Лонгоз”, който е извън очертанията на лагера “Радуга”, но също е собственост на “СОК Камчия”.

“Още в края на първото тримесечие на т.г. натрупаните до момента задължения ще нараснат с още 1.285 млн. лв. от неплатени данък сгради и такса смет, каза за “Дневник” кметът на Аврен Емануил Манолов. А в момента, в който пожелае да въведе в експлоатация наскоро реконструирана част от базата си, дължими ще бъдат още 200 хил. лв. за издаването на необходимите разрешителни”. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/02/04/4024801_vsichki_imoti_i_bankovi_smetki_na_ruskiia_lager_krai/?ref=home_main_news

Дотук – все пак добре, макар да се случва с огромно закъснение. Да видим дали ще бъде потърсена сметка на виновните, допуснали руската мечка да вършее в и около природния резерват край Черно море. Или ще стане нещо подобно като в специалния случай със съветските паметници: всички останали подлежат да демонтиране след епохата на комунизма у нас – а и още по време на съветския колониализъм (с премахването на паметниците на Сталин, на българския му имитатор Вълко Червенков, на диктатора Брежнев и правешкия му слуга Живков, та чак до самия Ленин). 

Посегателството срещу монументалната прослава на Червената армия, която дори не е воювала в България, се превърна в забранителната червена линия. Нашите мишоци не смеят за прекрачат, за да не дразнят Миша. Това ли ще случи и с базата в “Камчия”, чието натрапничество съвсем не се ограничава със символиката на наглата вносна корупция, покварила продажните туземци от Аврен, през Варна, до София?  

Апропо, във Варна виреят едни много шумни “възрожденци”, които отскачат специално до Добрич да запушват усти на публицисти в угода на руското влияние, но с “патриотична” претенция.

Същите не ги мързи да се направят на перничани и да пристигнат чак на жълтите павета да плачат (от сълзотворен полицейски газ) за пернишките пресъхнали чешми. Но за безобразието в Камчия на половин част път с кола от Варна, където е разпродадена за жълти стотинки българска земя, се спотайват на принципа – “шамар да е, аванта е”. Стига шамарът е руски.