Доц. Ангел Кунчев: Оттук нататък мерките трябва да са локални и таргетирани

Разни новини

Мерки от рода на блокиране на градове и населени места заради ръста на заболяваемостта от COVID-19 няма да има. Оттук нататък мерките трябва да са локални и таргетирани. Това съобщи в предаването „Лице в лице” по бТВ доц. Ангел Кунчев от Националния оперативен щаб.

„Днес подготвям едно указание, не към директорите на РЗИ, а към областните управители , в качеството им на председатели на местните щабове. Оттук нататък мерките трябва да бъдат първо локални и второ таргетирани – намесваме се там, където има проблем, защото и в момента заболяваемостта между отделните региони е огромна, тя е с пъти. Най-засегнати са Благоевград, Смолян, най-малко – Ловеч, Враца, Велико Търново и Хасково, и разликите между тях са огромни.

Там където се налага, възникнал е взрив, да кажем в социален дом или в предприятие, или някакво семейно, голямо, фамилно огнище – там се намесваме, ако трябва там един квартал го поставяме под карантина, но това се решава локално от местните щабове, разбира се, ако мат нужда от помощ, от съвет, ние ще им го дадем, и таргетирано – там, където се налага”.

Най-трудните ни обекти са старческите домове, където най-много се страхувам да не влезе вирусът, допълни той.

Явно, че ще живеем с тази пандемия, вероятно може би още година, докато дойде ваксина, докаже се, че тя е ефикасна, голяма част от хората се имунизират и спре разпространението, допълни доц. Кунчев.

„Има една много хубава таблица, на Европейския център за контрол на болестите и дава тенденциите – сравнява изтеклата седмица с миналата седмица и нещата в Европа вървят зле, нарастването е повсеместно.

Има два центъра в момента на най-тежко, най-високо нарастване – това са от една страна на Запад – Испания, Франция, Белгия, донякъде Великобритания и Ирландия и на Изток – Украйна, Чехия – с много висока заболяваемост в последните няколко дни, с пъти по-голяма от нашата, Словакия и Полша, допълни доц. Кунчев.

„Останалите страни сме някъде по средата, като в България ръстът е доста рязък, разликата между двете седмици е 95% плюс”.

От цяла Европа само две страни имат лек спад – Дания и Естония, и то с минимални 2-3%, уточни доц. Кунчев.

По думите му, явно сме в началото на очакваната есенно-зимната вълна на нарастване на заболяваемостта:

„Продължаваме целта ни да бъде да държим под контрол инфекцията, така че да не претовари здравната система. Та си е претоварена, целта е да не остане човек, който да не получи необходимата медицинска помощ”.

В България има достатъчно от всичко, но големият проблем на българската медицина са кадрите – и лекари, и сестри са в недостиг на много места, каза главния държавен здравен инспектор.

„Специално в големите, окръжни университетски болници тази липса най-слабо се чувства, но дори и там има проблеми. Въпреки това, с тази схема, която направихме, тристепенна, на постепенно включване на нови болници, нови отделения, ние имаме на разположение 8000 легла, от които са заети 1200, но са заети точно тези, които работят най-интензивно, с най-много опит, инфекциозните, специализираните белодробни. Оттук-нататък можем да добавяме легла, но те ще бъдат от друг тип отделения, които ще трябва да подпомагаме с кадри, което и правим.

На този етап, дори при два-три пъти по-голяма заболеваемост, системата ще се справи и ще поеме болните.

Ако това обаче продължи твърде дълго и цифрите са да кажем като в Черна гора, където заболяваемостта е 11 пъти по-висока от нашата, не процента, тогава вече нещата ще станат сложни”, каза още той.

Във връзка с разпространението на COVID-19 в училищата, доц. Кунчев, заяви, че протоколът, който е създаден от експерти на МОН и МЗ е много пълен и много точен.

„Той е 30 страници и описва конкретно в коя всяка ситуация как се действа. С него разполагат всички директори, всички училища, на базата на който те си правят собствени планове. Но животът е много шарен, ние не сме в състояние да опишем абсолютно всяка ситуация. (…)

За грипа имаме перфектен математически модел, ползваме го 30 години, в който всяка седмица за всяка област знаем – като се достигне 260 примерно на 10 000 заболяемост – обявяваме предепидемична обстановка, при 300 – обявяваме епидемия.

С този вирус работим от 8 месеца. Нито имаме стойности, на които да се облегнем, нито ще бъде правилно. Автоматизъм не може да има, има преценка на ситуацията в момента и предприемане на съответните мерки”, обясни доц. Кунчев.

Главният държавен здравен инспектор каза, че контактните лица се поставят под наблюдение и не е задължително всички да бъдат поставени под карантина, нито всички да бъдат изследвани.

„Изследване за PCR на следващия ден след контакт почти никаква информация няма да носи.
Вирусът трябва поне 4-5 дни да се развие, да се намножи, да е в носоглътката, за да може ние да го хванем и да го докажем. Затова и тези забавяния понякога дразнят хората и казват – Никой нищо не казва, никой не реагира. Ние реагираме, само че оставете хората на място да работят, така, както е по правилата, за да могат да са максимално ефективни.

Ако човек иска да е сигурен, най-добре да си направи теста след 4-ия – 5-ия ден, обясни доц. Кунчев.

Поставете оценка:

Оценка от 0 гласа.