Деветосептемврийският преврат: Черната страница в историята на България

 деветосептемврийският преврат

Деветосептемврийският преврат 1944 година наистина остави трайни следи в историята на България. Това събитие се характеризира с насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година. Въпреки че въстанието е било направено с обещания за свобода и промени, то отвори пътя към комунистическия режим и съветското влияние в България.

Този период в българската история е съпроводен с множество жертви и репресии. Хиляди българи загинаха или изчезнаха безследно. Възползвайки се от общото усещане, че отговорните за въвличането на България във войната трябва да бъдат наказани, режимът създава „народни съдилища” за преследване на политическите лидери от военновременния период. Първият масов процес (20 декември 1944 г. – 1 февруари 1945 г.) завършва със смъртни присъди за повече от 100 висши служители. До приключването на присъдата през април 1945 г. съдилищата са съдили 11 122 души, от които 2 730 са осъдени на смърт, 1 305 на доживотен затвор и 5 119 на условия до 20 години. (Неофициалните оценки предполагат, че около 30 000 политически опоненти на новия режим, включително антинацистки активисти, са били убити без съдебен процес.) Когато армията се завърна след капитулацията на Германия, режимът прочисти и офицерския корпус.

 деветосептемврийският преврат

Според различни оценки, броят на убитите и безследно изчезналите през този мрачен период в българската история се колебаеше между 5 и 40 хиляди души. Тези събития остават мрачна страница в историята на България и напомнят за важността на зачитане на правата на човека и свободата на словото в демократичното общество.

Комунистите избиват елита на нацията.

Българските комунисти и техните съветски спонсори предприеха по-силно премахване на вътрешната опозиция. Изборите, проведени през ноември 1945 г., върнаха значително мнозинство от комунистите и техните съюзници. През септември 1946 г. референдум , решен с 93 процента мнозинство, провъзгласява България за република , а цар Симеон II и царицата майка трябва да напуснат страната. Избори за Народното събрание за изготвяне на нова конституция се провежда на 27 октомври 1946 г. Некомунистическата опозиция получава над един милион гласа, или 28 процента от общия брой. Когато събранието се откри през ноември, лидерът на земеделците,Никола Петков се очерта като главен говорител на опозицията. Той обаче е обвинен в заговор за сваляне на правителството и е изключен от Великото народно събрание заедно с повечето си съратници. През юни 1947 г. Петков е арестуван, а на 23 септември е екзекутиран.

Промишлеността беше национализирана. Започва изграждането на Трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/. Насилствено се извършва отнемането на частната собственост върху земята.

Следствията на Деветосептемврийският преврат и настъплението на комунизма

След деветосептемврийският преврат, България влезе в период на комунистическо управление, което продължи до края на 1989 година. Този период беше отличен с ограничаване на свободата на словото, цензура, икономически затруднения и отклонение от демократични ценности.

Режимът на Отечествения фронт започна нападение срещу частната собственост почти веднага след преврата от 9 септември 1944 г., използвайки различни законодателни мерки, насочени към конфискуване на богатствата на „фашисти“ или „спекуланти“.

Димитровската конституция предвижда още по-големи мерки за национализация. Всички големи индустрии, банки и застрахователни компании бяха национализирани и бяха установени държавни монополи върху търговията на дребно . До края на 1948 г. приблизително 85 процента от промишленото производство е в ръцете на държавата, а други 7 процента се осъществяват от кооперативните организации. 

През 1950-те години животът в българските села става непоносим. Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето, доскоро самостоятелните земеделски стопани не могат да свържат двата края. В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други региони избухват спонтанни селски бунтове. Въоръжената съпротива на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В крайна сметка българската „колективизация“ по съветски модел отнема на комунистическия режим цели 14 години, в планинските райони тя приключва чак през 1962.

90% от собствеността става държавна.  

Държавният дълг достига 10 милиарда долара.

За наследения от комунизма 10-милиарден доларов дълг повечето българи разбират на опашките пред празните магазини в годините 1989-1990-та. Но и дълго преди развръзката завръщащите се от Третия свят специалисти говорят под сурдинка за провалите на големите далавери на НРБ, на които те са неволни свидетели: харизан на Ирак огромен мост – заради неприети от проектанта „икономии“ при изграждането му; за фалирал завод за преработка на кожи в Източна Африка, чиято суровина се оказва негодна – поради щетите от паразитите по добитъка; за щедро финансирани от НРБ губещи концесии за нефт и газ в Либия; за добив на дървен материал в Габон…

„България е сред най-изпадналите длъжници в соцлагера със значително надхвърлящи експорта задължения“, алармират западни банки и спират отпускането на кредити. Москва пък вече не вярва на сълзи, което принуждава София да тегли от неприкосновения си валутен резерв, за да погасява дълговете си. В края на 1989 г. валутните запаси на страната се стопяват до 600 милиона долара, от които до пълното фиаско на плановата икономика – в края на март 1990 г. – остават едва 300 милиона долара. В същото време предстоят нови  падежи за над 1 милиард долара и правителството на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията.

„Внимателният прочит на управлението на Тодор Живков и на породените от него проблеми разкрива системно създаване на фалшива икономика. Фалшива е всяка икономика, при която хората си мислят, че забогатяват, но всъщност се случва точно обратното – обедняват“, обобщава трагичните резултати от стопанските авантюри на НРБ икономистът Красен Станчев.

Икономиката влиза в поредната криза. Причини за това са: технологичното изоставане, липсата на интерес към повишаване на производителността на труда, икономическия модел на комунизма.

Социални проблеми:

  1. Миграция от селото към града.
  2. Проблеми в урбанизацията.

В днешно време, след 1989 година, България премина към демокрация и пази спомена за Септемврийския преврат и комунизма като важна част от своята история.

Настоящето и бъдещето на България

След падането на комунизма, България се стреми към стабилност и икономическо развитие. Въпреки предизвикателствата по пътя към реформите и интеграцията в Европейския съюз, страната напредва и развива демократични институции.

Изразяваме надежда, че България и нейните граждани ще продължат да се стремят към подобрение на качеството на живот и създаване на благоприятни условия за бъдещите поколения.

Деветосептемврийският преврат и периодът на комунизъм са незабравими части от българската история, които оставят уроци за бъдещето. Важно е да помним този период и да се стремим към по-добро и демократично бъдеще за България.