Децата ви така или иначе ги вземат: но не са норвежците

Брътвежи

Големият износ на български деца, грабнати ловко от норвежката либерална агентура из под носа на обичащите ги родители, започна да навлиза в зоната на непоправимата лудост.

Може да имаш безброй медии, източници на английски, задръстване от информация, може да имаш всичко.

Но комбинацията от фалшив емоционален спусък с неподготвено в критическо мислене съзнание, ирационална майчинска любов и форумно-фейсбук култура за параноично споделяне се оказа достатъчно: десетки хиляди семейства откачиха и бутат маслото на пропаганда, съчетаваща невъзможност с натрапчивост с не по-малък мащаб от този на Студената война. 

Но тук е мястото да кажем: всички тези родители, пламенно бранещи децата си от Стратегията за кражба на детето, са наистина прави.

На вас наистина ви вземат децата непрекъснато.  Вземат ви ги още в първите години, когато получите смешни пари за майчинство и сте принудени да разчитате на светите баби от последния ден, за да може да се справите някак.

Но вие не протестирате за по-голяма подкрепа на държавата, защото няма такава държава, но баба ти ще помогне.  

После ви ги вземат в детската градина, когато намирането на подходяща и записването в нея предизвиква толкова трудности, колкото кастинг за астронавти на международната космическа станция. Но вие гледате да се оправите някак и да стигнете до заветното “уредихме се най-накрая”, понеже всичко си го правиш сам-самичък и вместо да променяш механизмите на държавата по-добре да намериш леко разтеглена брънчица, в която все пак да се напъхаш и да въздъхнеш, че ей го, и това гайле се реши. 

После ви ги вземат в училище, където броят на млади учители е толкова нисък като процент, колкото вероятността норвежка програма да ви отмъкне детето. Но вие намахано ставате на родителската среща и недоволствате, че програмата била остаряла и никой не подготвял детето ви за “живия живот”, а само му обяснявали “какво искал да каже автора”.  

После ви го вземат в университета, където лекциите са препоръчителни, оценките – административни подробности, завършването – в повечето случаи много по-лесно от това в гимназията, а перспективите, долу-горе същите, каквито са били при завършването на гимназията. Но за вас е важно то да има висше образование и по магически начин окачената в рамка на стената диплома да гарантира проходите към прекрасния нов свят и неговите приходи.

После ви го вземат в няколко то възможни варианти за работа, в които изборът е дали да станат на офисен планктон за повече пари или на офисен планктон за по-малко, и ако те извадят късмета да бъдат от първите, вие ще сте доволни, а те не, но няма да ви кажат.

После ви го взема най-лошото: неумението ви да възпитате в него рационален човек с гражданско чувство, трезва преценка, мнителност към евтини емоционални тригери и разбиране за пирамидата от проблеми, които не включват фалшивите новини.  

Но накрая става много вероятно те да възпроизведат същото и да повторят истинската стратегия за детето, която тъй или иначе изповядвате.

Тя гласи: 

1. Няма да мисля.

2. Няма да протестирам за онова, за което трябва, а за това, което не. 

3. Прочетох във фейса и шернах – ще ни вземат децата, а Аз Моето Няма Да Го Дам.

Вече Си Го Дала.   

Автор: Райко Байчев

Прочети още : https://www.actualno.com/actualno/decata-vi-taka-ili-inache-gi-vzemat-no-ne-sa-norvejcite-news_1383195.html
© Actualno.com