De Profundis: Да не се правим на велики – спирането на Македония за ЕС е в полза на Русия и Путин

Разни новини

Пламен Асенов,

специално за Faktor.bg

Понякога дори философите могат да изръсят нещо мъдро. 

И ето ви го великият Хегел с потресаващо прозрение: „Бирата се стреми към урина!“. 

В случая лошата научна новина за всички уважаващи себе си пияници е, че процесът е строго еднопосочен и никога урината не може да се превърне обратно в бира. Макар сред неуважаващите себе си пияници експериментите да продължават…..

И в политиката много често се случва така: станалото – станало, но все ще се намери някой ентусиаст или обикновен интересчия, който драпа да върне нещата назад, сякаш са някаква песен за момата Калина.  

И ето ви го примерот со Македония. Република Северна Македония ако щете – за по-официално. Или Българска Западна Македония, ако слушаме крайните бугарски толкувачи. Добре, че обикновено не ги слушаме, де, колкото и да крещят, щото тогава и онази България, дето е на трите морета, щеше да ни се окаже тясна. Та щеше да се наложи да си искаме Каспийско от руснаците, Червено от арабите и прочие. 

Ами Македония си е тук, под носа ни, прекрасна страна, пълна с хора, които са македонци, независимо от етническия си произход. И също – пълна с хора, дето зборуваат македонски, не български, сръбски или суахили. Това е тяхната националност, това е техният език. 

А ние сме се задрачили – не, та не, бугари са тие, 

изкуствено са създадени нивната нација и јазик

на еди коя си дата, еди къде си. Затоа сега нема да ги пуштиме во Европската унија. 

Айде, бе! То така ако се създаваха нации и езици, с декрет отгоре….. 

Да, има такова решение, взето в един манастир, по онова време то очевидно е в интерес на Кремъл и императора Сталин, който после обаче се хапе отзад, че, барабар с Македония, е дал голямата Югославия на Тито – да се репчи и да прави друг вид социализъм. 

Историята се обръща обаче и сега българските заплахи, че ще спрем Македония в нейния път към ЕС, са 

в интерес на същия Кремъл и поредния тамошен император – Путин, 

който потрива доволно ръце, защото очевидно се нуждае от повече хаос на Балканите. 

Ако оставим за секунда подобен тип интереси настрани, ще кажа, че много неща трябва да променим ние, българите, в мисленето си по отношение на нашите съседи, и за целта трябва много да се образоваме за реалната българска и балканска, а и световна история. 

Македонците трябва да направят абсолютно същото, разбира се, защото проблемът с лъжите и фалшификациите на историята, които пълнят човешките глави с предразсъдъци, гази и тях със страшна сила. 

Тук обаче аз говоря за друго – отношенията между България и Македония трябва да се чистят от наслоенията, не да се вкарват в нови. Това е дълъг процес, който, също като създаването на нации и езици, не е въпрос на декрет или меморандум, не се решава от комисии, а чрез изграждане на колкото може по-близки, дълготрайни, добри съседски и, най-вече – нормални човешки отношения. 

Идете в самата Македония и ќе разберете за што зборувам. Повечето българи доста трудно разбират какво им се говори или прихващат колкото от руския – практически почти нищо. Все пак обаче се бият в гърдите, че разбират, защото езиците по някакви показатели си приличат, имат общи неща – било думи и изрази, било различни граматически особености. 

Да не говорим за това, че и македонците нас не ни разбират – или поне за повечето от тях българският си е съвсем чужд език. 

Такова е фактическото положение – налице се два езика, които, ако не са все още напълно различни, са в процес на разделение, който продължава да се развива пред очите и ушите ни.

Да, вероятно дълбоко назад в историята те имат общи корени и разделянето им започва сравнително скоро, имам предвид – в историческо време. Но това не е основание сега, в модерната епоха, ние да виждаме и чуваме само онова, което ни е изгодно. И да 

не искаме да признаем реалностите

По подобен начин стои въпросът и с общите ни исторически фигури и събития. Да, до преди век  имаме обща история, доколкото сме заедно в турската империя, а преди това имаме общи царе и заедно сме лели кръв за тази или онази кауза. Понякога и едни срещу други. 

Но в модерните времена, когато Франция и Германия заровиха томахавката, за да създадат и работят рамо до рамо в един от най-смелите човешки проекти, наречен Европейски съюз, ние с македонците да си делим куклите и парцалите, изглежда жалко и неразумно поведение. 

Какво, на Големия брат ли се правим спрямо тях? Избиваме си тъпите български комплекси ли? Или наистина някой си представя, че трябва да създаваме проблеми, само защото можем?

Защо веднъж поне не се изрепчим по същия маниер на Русия, а? Защо

 от Москва не потърсим сметка за кръвта и страданията,

 които са ни донесли москалите в общото ни минало? Или за грозния начин, по който продължават да се разпореждат с нашата история и да се намесват в нашето политическо настояще? 

Сложни работи са тия и не бива с прости методи да ги решаваме. 

Освен това, да ви кажа под секрет, дрънкам ги такива, които на мнозина изобщо няма да се харесат, защото лично аз имам всички основания да се смятам не само за българин, но също за балкански, а и световен човек. 

Прадядо ми по бащина линия, не знам по какви причини, към края на 19 век се преселва от Велес, Македония, в Севлиево, България. 

После в София, дядо ми – в Пловдив и т.н. Така че съм трето поколение, родено тук и съм си чист българин. Но не намирам за странно, че имам близки кръвни роднини в Скопие, Македония, които са си чисти македонци. Нито пък намирам за странно, че, пак по бащина линия, но откъм страната на баба ми, родом от Тутракан, България, имам също толкова близки роднини в Букурещ, Румъния, които са си чисти румънци. 

Срам, не срам, но ще го кажа в името на истината и широтата на описваната картина – дори в Русия имам роднини от същото бащино коляно, които са вече чисти руснаци. И във Франция – чисти французи.

На всичкото отгоре, собствените ми деца пък са чисти американци. Какво да правя с всички тях, да ги спра, ако искат в ЕС ли? Или да делегирам правата си на Красимир Каракачанов, той да ги спре.  

Наистина 

глупава е политиката, която се мъчи да превърне урината пак в бира,

граждани, опитвайте се да не я следвате, доколкото ви е възможно. Макар да знам, че има и такива, които със сигурност не могат да спрат, някак отвътре им идва. 

А вече знам и защо. Уотсън, който, заедно с Крик, откри двойната спирала на ДНК, а после бе шеф на екипа, разчел генетичния код, твърди, че глупостта е генетично заболяване, което трябва да бъде лекувано.  

Винаги съм го подозирал, но това е най-силното възможно свидетелство. Въпросът е къде е границата, когато лечението става задължително и кой е органът, който взима това решение.