Дано да си спомня, не забравя и почита

ДС архив

alt

Интересна информация излезе след избора на председател на 47-то Народно събрание. 34-годишният адвокат Никола Минчев от коалиция „Продължаваме промяната“, който беше избран на този пост, се оказа, че е от род, носещ белега на комунистическите репресии.

Неговият прадядо Сирко Станчев е народен представител в 25-то Народно събрание (1940-1944) и един от 67-те депутати, осъдени на смърт без право на обжалване от „народния съд“ на 1 февруари 1945 г.

Сирко Станчев е и един от 42-та депутати, които през 1943 г. подписват обръщението против изселването на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.

„Моят прадядо е бил депутат. Сирко Станчев е бил един от депутатите писали декларацията за спасяването на българските евреи. Бил е съден от Народния съд и е бил убит. Това е интересен факт от моето семейство, който бях сигурен, че ще излезе“, заяви Никола Минчев по БТВ след избора му за председател на новия парламент на 3 декември 2021 г.

Похвално е, че младият юрист знае за тази жертва от своята фамилия. Още по-добре ще е, ако си я помни и не я забравя заедно с останалите жертви за комунистическата диктатура.

Ще видим. 1 февруари – Денят за почит и признателност на жертвите на комунистическия режим наближава.

През последните години именно председателите на предходните парламенти бяха тези, които отсрамваха българската държавност на най-високо ниво при различни събития, свързани с жертвите на червения терор, включително и на 1 февруари (президентът Румен Радев абдикира от ролята си на обединител и нито един път не ги почете и почти сигурно няма да го направи през следващите 5 години).

Кой е Сирко Станчев?

Сирко Станчев е роден на 8 февруари 1893 г. в гр. Ловеч. Постъпва кадет във Военното на Н. В. Училище, което завършва на 2 август 1912 г. с 32-рия випуск, наречен „Царски“, защото в него е зачислен престолонаследника княз Борис.

Като командир на рота от 34-ти пехотен троянски полк взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Ранен е по време на сраженията при Одрин (1913). Награден с орден „За храброст“. На 6 април 1918 г. Сирко Станчев е назначен за командир на охранителната рота в Чамкория, като преди това е бил ротен командир в ШЗО.

Адютант на цар Борис III

След края на Първата световна война е назначен за адютант на Н.В. Цар Борис III. Тази длъжност заема продължително време. Завършва генералщабна академия. От 1924 г. служи една година в Генералния щаб на Българската армия. От 1927 г. е в щаба на 1-ви пехотен софийски полк. През март 1928 г., с военно звание подполковник, напуска служба по собствено желание.

Сирко Станчев създава семейство със солунчанката Василка Шавкулова, дъщеря на търговеца Никола Шавкулов.

Интерниран след преврата през 1934 г.

Започва да се занимава с търговия и обществена дейност в София. Успешно завършва специалностите „Търговия“ и „Дипломация“ в Свободния университет в София (днес УНСС).

След преврата на 19 май 1934 г., като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград).

Народен представител

През 1938 г. е избран за народен представител в 24-то обикновено Народно събрание от Златоград. Представлява града и в следващото 25-то обикновено Народно събрание.

В него подписва обръщението на четиридесет и двама народни представители против изселването на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.

Осъден на смърт от „народния съд“

След 9 септември 1944 г. Сирко Станчев е осъден от Втори състав на „народния съд“ на смърт и екзекутиран.

След краха на комунистическата тоталитарна система с решение № 243 от месец април 1996 г. Върховният съд на Република България отменя по реда на надзора като незаконосъобразни смъртните присъди срещу депутатите от 25-то Народно събрание, включително и тази срещу Сирко Станчев.

Втори председател на парламента с родственици –

жертви на режима на БКП

Никола Минчев е вторият председател на българския парламент след 1989 г., който е потомък на жертва на комунистическия режим.

Първият е Стефан Савов, председател на 36-то Народно събрание в периода ноември 1991 г. – декември 1992 г., принуден да подаде оставка под натиска на ДПС и председателя му Ахмед Доган по време на комплота срещу първото управление на СДС с премиер Филип Димитров.

Бащата на Стефан Савов е индустриалецът и общественик Димитър Савов, министър на финансите в правителството на Иван Багрянов (1944). Перди това е депутат в 24-то Народно събрание.

След деветосептемврийския преврат Димитър Савов е осъден от „народния съд“ на 15 години затвор. През 1946 г. е освободен за кратко. През 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник.

През 1951 г. е въдворен в концлагера „Белене“, където умира.