Да забравим икономиката ли?

Разни новини

Някои казват да забравим икономиката, важно е да оживеем! Икономиката щяла да се възстанови.

Тези хора не разбират, че здравето на хората, на всеки един гражданин, на здравеопазването ни като цяло – е също икономика. Икономиката ни – показва здравето на нацията ни. А здравето на нацията ни – е икономика. Изключително сложна и важна икономика.

Системата на здравеопазването ни (публично и частно) обхваща над 20-22 процента от националната ни икономика.

Публичните разходи за здравеопазване са сред най-значителните и най-бързо растящите разходни пера за държавата. Секторът на здравеопазването и социалните дейности е сектора с най-голям ръст на заетостта през последните години.

Ако икономиката ни се развиваше както трябва и здравеопазването ни щеше да е качествено по-добро. Нещо повече − качеството на здравеопазването е сертификат за качеството на икономиката.

Тези неща са толкова взаимосвързани, че всеки студент ги знае. И е безумно да се противопоставят едно на друго.

А, дали се възстановява лесно икономика, всеки може сам да си отговори.

Вече 30 години се опитваме да възстановим икономиката си и държавата си и все още сме далеч от успеха. Нацията намалява, хората и младото поколение напускат България, смъртността ни е сред най-високите в Европа, а икономиката ни, която уж лесно щяла да се възстанови, е сред най-слабите, бедните и неконкурентоспособните в Европа. И все продължаваме да я възстановяваме.

В крайна сметка може и дано се окаже, че коронавирусът е доста по-малко смъртоносен и с по-малка степен на заразност отколкото сега се страхуваме, но нанесеният удар върху световната икономика, отрязването на снабдителните потоци, породените съмнения в предимствата на глобализацията, въведеният контрол, мерки за ограничаване, спиране и блокиране на търговските процеси, икономическият и финансов шок – ще нанесат неимоверни щети на всички национални икономики и оттук на техните национални системи на здравеопазване.

Нито монетарните мерки, нито фискалните мерки ще могат да отворят наново и бързо спрените заради карантината фирми и заводи.

Монетарните стимулационни политики няма да накарат потребителите да се завърнат в моловете, или пътуващите да се качат наново на самолетите, защото те днес са изплашени и тяхната сигурност, правилно, е над всичко.

Фискалните и данъчните улеснения по същия начин няма да накарат производството да рестартира.

Ако България разработи сериозен и агресивен коронавирусен бюджет, почиващ на комплексни мерки за преустановяване на коронавирусното разпространяване и на гарантиране и запазване на благосъстоянието на хората и на цялото ни национално стопанство; бюджет, който аз изчисляван на около 3-3.5 процента от БВП, то икономиката ни има шанс в рамките на около 3-4 тримесечия да издържи на една сравнително кратка рецесия.

Иначе, аз очаквам една по-тежка и дълга рецесия с материален шок за благосъстоянието на хората.

Първото тримесечие на 2020 г. вероятно ще завършим с негативен растеж. И фактически ще започнем да отброяваме месеците и тримесечията на рецесията – техническа или реална от края на второто ни тримесечие.

Но, отсега е ясно, че експорт, потребление, капиталови разходи, модернизация на индустрията, строителство, туризъм – ще са надолу още през първото тримесечие на 2020 г.

Рецесията е сигурна. Големият въпрос е с какъв арсенал от мерки и бюджет ще я посрещнем.

Да не плачем после за икономиката!

Автор: Проф. Димитър Иванов

Източник: "24 май"