Да свалим знамената в почит за Дойран

Брътвежи

1. Точно днес, преди 100 години, е заповядано отстъпление, само ден след една от шестте най-велики победи на българското оръжие в над 13-вековната история на държавата България.

2. Точно днес, преди 100 години, приключва романтичния период на българския патриотизъм и национализъм, в който с оръжие намират смъртта си, или остават завинаги в историята имена, като Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Христо Пунев, Людмил Стоянов, Кирил Христов, Иван Мърквичка, Стамен Панчев…

3. Точно днес се дава началото на т. нар. Войнишко въстание, подклаждано от хора, които година по-късно ще подпишат Ньойския договор.

4. С Войнишкото въстание се слага началото на тежко разделение и терор, който е все едно дали е червен или бял е жесток, смъртоносен, разделителен и десетилетия непростен…

Нататък ви е известно всичко. От децата на Ястребино и рязането на глави за снимка до Народния съд и самоизбиването…

Днес, 11 години след репарационния договор с още 27 европейски държави, никак не сме наясно и притихнали в страх от чуждата воля защо Генерал Владимир Вазов е проявил с героите си такава жестокост, че избил хиляди англичани, шотландци, ирландци, французи, сенегалци, гърци…мълчим.

И притихнали от предателско навеждане сме се стаили да питаме: Дойран обща история ли е с териториите премиерствани от господинот со македонския язик Morning Rabbit?

Пак генералът пише в своя дневник: “…защото в тая борба между двама храбри и достойни противници надделя българинът, който защитаваше родната си земя.”

автор:Петьо Костадинов
източник:https://fakti.bg/