Да поговорим за жените в България: как са оценени

жените
Да поговорим за жените в България: как са оценени 3

Мъжете в България взимат средно с 12,6% по-високо възнаграждение от жените за равностоен труд. Освен по-ниски заплати, жените по-трудно достигат до ръководни позиции заради майчинството. Оценява ли обществото това?

Само след дни – от 27 февруари т.г., австралийската Агенция за равенство между половете на работното място е задължена по закон да публикува данни за заплащането на мъжете и жените в частни фирми с повече от 100 служители. Изискването обхваща около 5 милиона души. Агенцията събира тези данни повече от десетилетие и те вече няма да са анонимни – в опит да бъде насърчен бизнесът да намали неравенството във възнагражденията.

Гласност за неравенството в заплащането

Разликата в заплащането между мъжете и жените в Австралия е спаднала до 13% – почти колкото в България, където средното почасово възнаграждение на мъжете е с 12.6% по-високо от това на жените за 2022 г. за един и същи труд, по данни на националната статистика. Пет години по-рано разликата е била 20% – през 2017 г. българските жени са получавали 80 на сто от заплащането при мъжете, което показва, че преднината се стопява и България върви в правилна посока. За ЕС средната разлика е 12.7%.

До юни 2026 година обаче и страните в Общността ще трябва да въведат в националните си законодателства сходни с австралийските критерии – съгласно Директивата за прозрачност на заплащането в ЕС, публикувана в официалния вестник на ЕС миналото лято. Но нейният обхват е далеч по-голям, тъй като включва всички компании от публичния и частния сектор с над 100 работещи (в това число и държавната администрация). Работодателите ще трябва да представят разликите в заплащането не само на заплатите, но и на бонусите и допълнителните възнаграждения. Ако държавата прецени, може да освободи от това задължение по-малките фирми с 50 и под 50 служители, но останалите ще се подготвят отсега.

Най-напред обаче България трябва да транспонира директивата в националното си законодателство, заедно със санкции за работодатели, нарушили принципа на равно заплащане и прозрачност на възнагражденията.

Българският манталитет

Публикуването на данни за разликата в заплащането между мъже и жени винаги предизвиква бурни коментари в социалните мрежи. Едни негодуват срещу дискриминацията, други са гневни, че изобщо се поставя този въпрос, след като в България жените живеят по-дълго от мъжете (средно с 6 години), а и получават вдовишка добавка след смъртта на съпрузите си. Има и такива, които окайват тежката мъжка участ – освен че трябва да храни семейство, мъжът трябва да отпушва мивки и да сменя крушки, а други – българските жени, които гледат деца, въртят дом и правят мусака, а също и ходят на работа. Моделът “търся мъж, който да ме издържа” обаче не е общовалидна ценност, също и разбирането на мъжете, че жената е домашна помощница, а не партньор.

Но все едно колко сериозни или иронични са коментарите, разлики в заплащането съществуват – и въпреки чл. 243 в българския Кодекс на труда, че жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Освен по-ниските възнаграждения, жените по-трудно правят кариера, по-трудно се реализират на пазара на труда след майчинство, работодатели често задават въпроса: “Планирате ли деца?” на кандидатките за работа, а проявите на сексизъм и тормоз на работното място често са премълчавани от тях.

За втори път – жена премиер

Вече години наред в България най-големите разлики са в едни и същи сектори – финанси и застраховане, здравеопазване, преработваща промишленост, култура и развлечения. Разликите съществуват наред с често споменаваното – къде със снизхождение, къде с високомерие, че жените вършат по-малко работа и като цяло не са ценна работна сила. А това се отразява и на начина, по който жените искат повишения и увеличения на заплатите.

Не се променя особено и моделът в мениджмънта и в политиката. Ако ротацията се осъществи успешно, Мария Габриел ще е втората жена премиер след Ренета Инджова и първата, оглавила редовно правителство. Впрочем, кадровата политика на ГЕРБ не е дискриминирала жените, ГЕРБ издигна на два пъти жени за председатели на парламента, за еврокомисар, за шеф на ООН, жени оглавяваха в няколко парламента депутатската ѝ група, жена беше кмет на най-голямата община в България – Столична, четири мандата.

Друга партия не го е правила и макар този подбор да е по-скоро политическа тактика, статистиката е вярна. Като цяло политическото представителство на жените в България е слабо. Изследване на организацията ЛевФем и фондация “Фридрих Еберт” разкри, че само 13.7% от избраните на последните местни избори кметове са жени, както и 28% от общинските съветници.

Според огласени м.г данни от проучване на националната статистика, озаглавено „Равнопоставеност между половете“, през 2021 г. мъжете заемат 63.5% от ръководните длъжности на високо и средно управленско ниво, а жените – 36.5%. В държавните предприятия и търговски дружества с преобладаващо държавно участие мъже са 72.5% от ръководителите.

Поне едно символично признание?

Какво да се прави? В ръководената от жена-премиер Исландия хиляди жени не отидоха на работа на 24 октомври м.г., за да покажат солидарност и да настояват за спазване на принципа за равенството, въпреки че страната е на първо място по отношение на равенството между половете 14 години поред. Всъщност тази демонстрация е и заради стачката на исландските жени на същата дата през 1975 г., призовала всички жени в страната да си вземат почивен ден. Целта на протеста е била да покаже, че трудът на жените е социално и икономически незаменим, но често подценяван.

Вместо женска стачка обаче в България може да се започне с друго – в представения от БНБ дизайн на българските евромонети няма нито една жена. Все още има време този пропуск да бъде поправен.

Емилия Милчева

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *